Аромат
Преди години имаше едно момче. Най-свежият ми спомен за него сега е парфюмът му. Беше по-натрапчив, отколкото може би трябваше, но това ми помага да го помня. Мирисът беше сладък... имаше нещо в него. До ден днешен, докато вървя по улицата, усещам познатия му аромат, краката ми започват да треперят, обръщам се и сякаш очаквам да го видя до мен, но никога не е той. А парфюмът се усеща толкова близо. Започвам да се въртя, без да го искам, и да търся откъде идва, но всички хора си вървят и сякаш не искат да ми помогнат с търсенето, просто си отиват. А с тях и парфюмът. Когато бях в прегръдките на това момче, не очаквах, че ще помня мириса на парфюма му толкова дълго. Дори не исках да го помня. Но ето, че аз отново съм навън и отново го усещам. Понякога има дни наред, в които познатият мирис се завръща, а понякога не го долавям с месеци. Но никога не е той. Няма го.
© Тайна All rights reserved.
