Арт кафе, галерия, билярд
„По време на криза се инвестира в изкуство, злато и диаманти”. Интересно изказване, което прочетох наскоро. За последните две няма място за съмнение, но за първото, мога да се замисля – и не само аз. Като се има предвид, че от доста време сме в криза, не съм забелязала особено да се инвестира в изкуство. Или дори и да има опити, в крайна сметка често се оказват провалени.
Когато откриха „Форум” в ж. к. Тракия, на последния етаж, освен всичко останало (различни заведения, детски център и т.н.), имаше книжарница и към нея – галерия – в обособена зала. Защо описвам всичко това? Често ходим там, семейно. Имам дъщеричка на година и половина и мястото е подходящо за игра. Бях много очарована, когато, още в началото на посещенията ни, любимото място на детето беше книжарницата и особено галерията. Водеше ме дотам и искаше да разглеждаме картини; аз й ги описвах, разказвах й ги, а тя искаше все повече да гледа. Може би става въпрос за чисто детско любопитство. Но това не е ли също начин да възпитаваме у децата си любов и желание за красивото в живота и изкуството?!
Така беше до скоро. Докато отделиха галерията със стена. И сложиха там две... билярдни маси! Картините, основно пейзажи, продължават да са там. Но достъпът е ограничен от въпросните съоръжения. Вече не гледаме изкуство. Предполагам, че скоро няма да има платна. Или ще бъдат заменени с подходящи „украси”... В съседство има арт кафе, което странно би се съчетало с билярда. Единствената връзка вероятно ще е печалбата... финансовата.
Съгласна съм, че всеки търси печалба. Но къде отива всичко онова, което ни носи духовното удовлетворение, духовната печалба? А нима всички съществуващи галерии са на печалба? И колко време трябва да мине, за да потръгне? Тази не беше голяма. Беше по-скоро като част от цялостната обстановка - на арт кафето и книжарницата. Не съм в бизнеса, но за да си позволи човек галерия, може би трябва да има други сериозни доходи. А галериите да са в известна степен с цел меценатство. Но едва ли това е реалността?!
Не всеки може да си купи картина - има много хора, които ценят, но нямат средства. По-голямо ми е съжалението, че много от тези, които имат възможности или не ценят и не обръщат внимание на всичко това, или просто... позират. Но ако картините са само за колекционери и богаташи, които могат да си ги позволят, няма смисъл да се излагат в галерии, където и "простосмъртните" могат да се насладят на красивото. Има други начини за търговия, нали?
Картините все още висят на стените... губещи и незабелязвани!!!
април 2009 г
© Мария Петрова-Йордано Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Приятели, благодаря, че прочетохте и взехте отношение! Поздрави!
-
Меценатите в днешно време явно залагат на финансовата стойност на картините! Това е жалко! Не бива творчеството да се принизява!Имаш 6! Представям си дъщеричката ти каква умница ще е! Със сигурност ще възпиташ у нея любов към изкуството!
-
Животът ни е заприличал на това арт кафе, от което постепенно изчезва всичко стойностно! Поздрав!
-
Така е - живеем във време на абсолютна девалвация на културните ценности. Много жалко за младото поколение!
-
А така! "Нека ми е" като пропускам есета.
Засегнала си наболял въпрос и си го направила по своя уникален начин. Поздрави! -
Инвестиция = капиталовложение. Кратко и ясно. Включено в контекста на използвания цитат, заедно със златото и диамантите, иде реч за пари, за излишни и свободни пари! Пари, заменени за картини, пластики и антики - за изкуство, в последствие затваряно в трезорите, далеч от погледите на „простосмъртните”, и което след години ще върне в пъти вложените в него пари. Разбира се, думите „капитал” и „инвестиция” могат да се използват и метафорично – за култура, за образование, за опит, но очевидно в цитата не става дума за това. В случая този, когото цитираш, е имал предвид пари, пари и само пари...
Като изключим несъществуващата връзка между уводния цитат и последващата теза за нуждата ни от допир до изкуството... или може би по-добре да го нарека „красивото”, есето ти, Мария, е дълбоко емоционално и провокиращо! Всички споделени размисли в него спокойно могат да стоят и под мотото „За нуждата от инвестиране в култура и изкуство”. Тогава именно ще иде реч за онази другата инвестиция – нефинансовата! Темата е широка и необхватна, но дори и това малко парченце от пъзела, което си сътворила, успя да ме докосне! Поздрав, за което! -
Да... Знаеш ли, Мария? И аз много често си задавам този въпрос. Единственото нещо , което разбрах е, че децата трябва да се възпитават. Те са другото поколение, което могат да оставят невероятните картини и други да им се възхищават! Хареса ми есето ти. Все пак може някой ден заедно да видим " остатъка" от картините с децата...
-
Поздрав!
Честит празник! -
Поздрави и от мен Мими. Такова е положението... Права си, това мога да кажа по въпроса.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрави за есето!