Аз...
Аз ли?
Да, аз съм този с дългата коса. С железата и рисунките по себе си. Небръснатият... Този, след който постоянно мърморят, нямайки смелост да му кажат каквото има в очите. А, да – понякога си позволяват да ме гледат мръсно...
Аз съм този, който ще стане в автобуса, за да направи място, и то преди „нормално изглеждащите”. И пак аз съм този, който ще заеме две седалки, ако се качи бабка с шалвари, гледайки я по-злобно, отколкото тя мен (колкото и невероятно да звучи). Аз ще отворя вратата на магазина на непознат. Аз ще те пусна да пиеш вода преди мен. Аз съм този, който си поръчва бирата без чаша.
Аз съм този, който ще те научи, че млякото на хипопотама е розово. Че бебетата се раждат без капачки... Че първата паста за зъби се е продавала в буркани... Че мравките не спят... Че Бургаско пиво се произвежда в Пловдив... Че северните елени имат по три бели дроба... И сума ти подобни интересно-безполезни неща...
Аз съм този, който ще ти помогне за изпит или курсова работа, само защото си близък с познат. Аз ще ти откажа и ще те набера, за да не се набутваш, дори и да ме търсиш ти... Аз ще пратя изненадващ смс, ще ти споделя картинка, ще ти напиша нещо само и само да се усмихнеш. Аз ще те нарисувам, за да се зарадваш, че някой се сеща за теб, дори и без причина.
Аз ще ти запомня рождения ден, макар и да сме се видели само веднъж. Няма да забравя с какво си бил/а облечен/а, къде сме ходили, за какво сме говорили. Аз ще ти подаря нещо без причина, знаейки, че ще се почувстваш добре...
Аз ще си замълча, като ми се правиш на приятел, а знам, че предния ден си говорил против мен. Аз ще си затрая, че знам, че „най-гадния” ти ден не е защото е мрачно/горещо и няма с кой да излезеш, а е такъв, защото „най-добрия ти приятел” си харесва друго момиче... Няма да разбереш, че зная за уговорките ти с него, и че съм лъган толкова време...
Аз съм този, който се държи студено, за да се отдръпнеш, знаейки, че не сме един за друг и по-добре да си останем добри познати/приятели, отколкото да не се поглеждаме след безмислена връзка. Аз помня случки с подробности, аз знам къде трябва да се отиде и какво да се направи. Аз винаги се интересувам „защо”, за да знам и твоята гледна точка.
Аз познавам хора, които ще ти помогнат. Аз съм този, заради когото минават стотици километри само за няколко часа компания. Аз съм този, на който можеш да си кажеш всичко, знаейки, че ще го запазя за себе си. Аз ще ти дам правилния съвет, дори и да се наложи да съм прецакания.
Аз ще дойда с теб за компания. Аз ще ти препоръчам най-изгодното. Аз ще ти оправя компютъра, касетофона, миксера... Аз ще поема отговорност за теб. Аз ще те прегърна, без да ми казваш, знаейки, че имаш нужда.
Аз не се срамувам от миналото си. Не ме е страх да си призная грешките. Аз пазя снимки от преди и помня хубавите неща, дори и да съм наранен до такава степен, че да не си говорим вече... Аз съм този, който винаги прощава и дава шансове, вярвайки в добротата на хората.
Аз ли? Да - аз съм този, който ще се съобрази с теб. Аз ще гледам да те зарадвам. Аз ще ти вляза в положението. Аз ще ти се усмихвам, колкото и да ме боли.
Аз съм най-обикновен НЕчовек.
А ти... можеш ли да се похвалиш със същото?
© Ноу Фейт Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Браво!!! Иска ми се да има повече като теб!!! Страхотно
-
ами, браво!
-
искам да познавам повече хора като теб!И аман от психокомплексари
-
Преди няколко часа си пробих пъпа от щурокия, брат, сам. Мисля да сложа още две.
Но, брат ми, за това си прав - не давай на жена надежди, които не може да оправдаеш.
Мир, любов, зеленина. -
Свежар - след като ме разбираш, няма как да не си различен /поне аз така си мисля/. И аз като теб съм високо винаги, когато имам възможност /и се занимавам с татуси и пиърси, много помага/.
А за отдръпването имах друго предвид - тъй като гледам да се държа приятелски с повечето хора, някои от тях остават с грешно впечатление. И е по-добре да се отдръпна и да съм по-студен, отколкото да давам излишни надежди, или да бъда с някоя само за да задоволя нагона си /защото за някои това също е връзка/.
Здраве и зеленина ти пожелавам!
Белла, това, че не си говоря с някой, не означава, че не съм му простил. Имам си причини да го правя, и един или няколко човека не са всички хора.
А на въпроса ти ще си замълча - някои работи е по-добре да оставя за мене си.
Peace! -
Братле, и аз съм изрисуван, надупчен и през по-голяма част от деня "летя". Нямам се различен, но ми лепват това звание.
Разбирам те, защото до някъде и аз съм същия, но не съм съгласен само с едно, а именно:
"Аз съм този, който се държи студено, за да се отдръпнеш, знаейки, че не сме един за друг и по-добре да си останем добри познати/приятели, отколкото да не се поглеждаме след безмислена връзка."
Защо? Защото и така, и така рискуваш да загубищ човека. Знам го от личен опит.
Хайде, братле, остани си със здраве и продължавай да твориш - каквото и да е. Не трябва да се ограничаваме. -
Определено не си прав, "творецо" без творби. Странни изводи си правиш, но поне да беше пообяснил откъде ти пръкнаха такива мисли.
Не ме интересува колко получавам, аз си имам каквото ми трябва. Нито съм казал някъде, че съм "най-добрия". С написаното показвам разочарованието си от масата, която съди по външния вид, без да познава човек; за която чалгата и самочувствието без покритие е начин на живот; която критикува, без да мисли; да се има за интелектуална, а да започва изреченията с малка буква /всяка прилика с действителни лица е напълно нарочна/; за която част /или всичко/ от тези неща й се струва банална или плашеща; която вижда треската в чуждите очи, но не вижда гредата в своето; която мрази добродетелите в другите и за нея това са "комплекси"...
Да мислиш, да целиш да си добър, да помагаш и да бъдеш себе си, а не да угаждаш на другите, бидейки нещастен, са все още ценности, макар и да сме в "модерния" 21 век.
Be happy -
Благодаря, Дарк райдъре, да ти се връща в пъти
-
Раздаващият се НЕчовек! Да бяха повече хора като тебе...
Със здраве!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
