Пътеката от Мен до мен – камениста, стръмна и трънлива. Нищо различно… Нищо непознато… Долу и горе. По средата нищо… Най-трудният преход.
Онзи път, който минава през лявото рамо.
Когато тръгнеш към себе си през черното и бялото, през сенките на съмнения и празноти до светлината на копнежи и сбъдвания. Пробиваш облаците в мислите си и дори да привлечеш гръмотевиците да те треснат, това е единствената пътека към хоризонта, който се отваря за теб.
Няма пряк път и понякога ти убягва, но си смела за откровеност и носиш товара на времето през стръмния завой, пропастта не е толкова страшна, препускаш с полуделите ветрове… към себе си.
А Светът е различен, изглежда понятен и прост за тебе, първичната…
Когато се слееш с времето и то не те гнети в моментите, когато си сама и си жива, а ти се иска още по-силно да усетиш, че живееш, ти си различната и не си от този Свят.
И смирена си, в покоя на Божията хармония... И си ти... и не си.
Ако си силна, за да си вярна на вътрешната си посока, то тя е правилната и няма да допуснеш бягството като спасение. То не е път, нито пътека, само застой и … падение.
Мълчи ти се…! Добре, но изгонваш си Слънцето и пътя отваряш на сенките… Толкова е просто, ти сама усложняваш нещата. И недей да очакваш... от никого... нищо, това вече е мъдрост...
Пресичаш чужди пътеки, разбира се… Неправилно си знаците разчела, че някой, някъде, било… Не трябвало, не бива и е трудно, защото ти си различната, така че е време, проглеждай!
И … повече не плачи! Повярвай в хвърчилата, в себе си, в обичайното, твое си, делнично чудо.
За да те приемат и да си потребна, такъв е Светът.
Имаш мечти…, такива, голееми! Наивни и детски… Под дъгата ще минеш щастлива?! Но това не е щастие, драга, задраскай заблудите с черна боя!
Хмм, ти обичаш?! Моля те, стига!
Това не е обич, просто е… нищо!
ПЕПЕЛ И ПРАХ…
То е… дявол знае какво…!
А Светът е за разумните и няма такава наивна любов. Живеят без чувства, защото е лесно, защото се взема, защото не плащат… и я няма везната кой крив и кой прав!
И Животът е нещо друго!
Пораствай! И тръгвай, върви… по пътеката грапава! Натам, където може и да се намериш, сигурно в следващ живот…
Сега си безкрайно далече от своето Аз… Защото пътят минава оттам, през лявото рамо.
Но такъв е Светът…