galaxi
87 резултата
Остани до Залеза
и не търси причина,
не ми пропъждай облаците -
с тях е по-красив,
от ъгъла наднича Месечина, ...
  503 
Избрала съм си трудната любов.
Рано е да те разлюбя.
Късно е да те обичам.
Сън в съня ми –
намирам те, а себе си все губя. ...
  378 
Да се сгуша до теб
като кестена в скута на топлата шума
и циганско слънце да пием,
да съм есенно тиха и шумна
до ранни зори... ...
  1305 
Такъв е животът.
Когато е бурно,
в моите вени бушува море,
пулсират вълните,
в ярости, страсти, любов и въпроси ...
  350 
Нали така ми казваш вече да си тръгна –
с това бездумие, като полуплесница,
не вярвам, и не искам...
все се прокрадвам
през ехото на тишината да се върна, ...
  374 
Не питай мен защо те чакам.
Сезони преминават, равноденствия
и кръговратно Слънцето заменя се с Луна,
само сърцето ми без теб обезлюдява...,
като поломена камбана от круширал платноход. ...
  384 
Лятна обич,
случайна, нечакана,
по детски затичана,
безгрижно мечтана.
Вълшебна, суетна, ...
  473  10 
Сред нищото, Никоя, само с Луната
пак чаках те снощи,
разсъних със Слънцето новия ден,
за теб ще съм Някоя в дните и нощите още,
щом сбъднеш от нищото Всичко за мен. ...
  357 
Няма да нося часовник,
аз се сверявам по късче небе,
по слънцето дето отмерва
мигове Рая със тебе.
Няма да спра и да плача, ...
  368 
Ако изплача тъжните неща докрай,
морето няма вече да е до колене
и няма да съм Ева от неземен рай,
ще ме лекува Време,
но от сърцето по парченца ще отнеме. ...
  335 
Дъждът изплака на очите сивотата
и нечий полет пеперудите събуди,
вълшебна многоцветност се затича към дъгата,
в искра от нежност всяка болка се изгуби...
Galaxi
  555  11 
Мълчаливи ноти рисуват в душите ни
и болките чезнат негласно,
в гласа им крила са преплетени,
небесни акорди разливат се ясно.
А няма лек, когато жив си на Земята ...
  288 
Не питай мен защо те чакам.
Сезони преминават, равноденствия
и кръговратно Слънцето заменя се с Луна,
само сърцето ми без теб обезлюдява...,
като поломена камбана от круширал платноход. ...
  1042 
Кажи, че ми прощаваш тъжността,
сълзите и яда, и ветровете,
бурите във чашата с вода
и въглените обич по ръцете.
Бях грешница, владетелка, ...
  396 
Добро утро, Слънце,
добро ще е, нали море,
ще питам тихо и безкрая.
Нарекох тебе тайно Свобода
в мълчанията от надежда, ...
  581 
Изгубих си думите.
Бяха красиви. И много.
Като наниз от перли
в копнежност и смут.
Пресрещна ги крепост ...
  400 
Ще съм щастлива в тиха незабрава,
в повей, целунал ми очите,
когато всяка дума беше ласкава жарава
и в блян по нея гаснеха сълзите.
Ще ослепея за тъгата, ...
  310 
След слънчев лъч пристъпваме
по Лунната пътека.
Да бъдем смели,
обичта ще води.
Ще ни упрекват, ...
  276 
Ти си ми биле - коприва,
така те наричам.
Хем жилиш до болка,
хем с грижа лекуваш.
Плевел си, отдалеч те тъгувам. ...
  317 
Надеждата понякога ни подлудява...
Към никого не се привързвай,
в себе си живей,
сърцето ти единствено не те предава
по кръстопътища без пътни знаци, ...
  384 
Заричах се по сто пъти на ден
и те отричах
като угаснало небе,
прекършен птичи полет...,
като грях. ...
  454  17 
Отдавна стихнаха онези думи,
които сплитаха кураж със смях,
прелитаха от брегове през стръмни друми
и сигурна съм - най-високо на небето ги видях.
Къде осъмнахa чаровни нощи, ...
  354 
Как мога да заспя,
като изтръпнала съм цяла
от доверие
и жадната, миражната далечност
ме прегръща. ...
  457 
Очакването нека да е тихо,
а виното – смълчано и червено,
ръцете и сърцата да са близо,
да не пропуснем нещо обещано.
И нека обичта не е горчива ...
  384 
Размечтах се по спомени
за най-дългата нощ
като миг как премина,
с нежни думи отронени...
Нека пак да е зима. ...
  309 
Днес бил празник на чая.
Искаш ли пак да пием чай,
ароматът ще бъде от влюбени билки,
цъфтяли сред болка, тогава, през май,
но корени вплели в жизнени жилки. ...
  335 
Остана ми обич,
много колкото безкрайност.
Не я подарявам -
струва тъга
и много жълтици ...
  498 
През декември сънувам криле,
и звън на камбана,
зимата как къдели преде
песен в най-нежната гама,
слънчев смях на дете, ...
  398 
Уморих се
да изкупвам смеха си
с мъртви въпроси
без отговор – пусти,
бисер от сълзи да сбирам, ...
  441 
Ноември е тъжен.
Понякога сив.
На облак прилича,
но пък красив...
Дъждът го обича, ...
  1797 
Сълзите на тъгата са везни,
когато ме обичат или ме разлюбват,
душата ми претеглят към благост ли клони
в сърдечните уроци,
или я погубват. ...
  358 
На залез повече приличам. И вече есента ми е любима, привлича ме. Обичам да съзерцавам как на хоризонта лятото горестно тъгува по слънцето, покоят е прегърнал дърветата и всяко листенце е цвете. Как есенни жерави рисуват залези, морето зове рибарите, а лодките им изгревно блестят и всеки плете в мре ...
  1294 
Кой сътвори я от звезди и сълзи...
Безсребърна, безбронна,
разголена, безсънна,
прощаваща и страдаща,
желана и прогонена, ...
  339 
Когато пиша стих,
вулкан съм - лава имам да избухна
и океан - вода да се изплача,
бездна съм, по нея сам самичка да се спусна
и връх, със стръмни стъпки да изкачвам. ...
  1059 
Когато се будиш в нощна безсъница
и сънят си е тръгнал към утрото,
погледни есента как шуми от прозореца
и в нея се виж пред огледалото.
Приеми зрелостта и не питай за другото, ...
  437 
Есенни мисли в нюанси притихнали...
Листи отронени
минало в спомен усмихнали.
Есенна обич късно времето спряла.
Мил кръговрат ...
  371 
По-високо от Луната ще застана
да виждам бездната сама
и равновесно на везните ще остана
в баланса щастие - тъга.
Но неразбрана е дилемата, ...
  385 
Прегаря лятото
и залези замръкват все по-рано,
към заник криволичи пътят отреден,
сама съм с ятото,
почти безкрило, в полет уморен. ...
  336 
Един разплакан Слънчоглед
по вятъра изпрати песен,
със тичинки разпръсна ноти
от петолиние в сълзи -
за теб ...
  400 
Не те разбирам,
в бездумие когато ни отричаш.
И от мълчание пресипнал
гласът ти вече нежно не трепери.
Възможно ли е ...
  525 
Предложения
: ??:??