Б а л е р и н а т а

Високо, високо... още малко...

Балерината изпъна снага като тънка струна, повдигна се на палци, съсредоточи се, събра в една светла точица мисъл, съзнание, свръхсъзнание... сля себе си с безкрая, потъна в дълбините на всемира и започна своя танц... Танц на движение, мелодия, разказ, фантазия...

Малката балерина отдавна бе надраснала реалностите на този живот. Със своята безпощадност и грубост, с тежките си правила, въдворени през хилядолетията от вкаменилите душите си хора, той често я поставяше на колене. Китките й се втвърдяваха от опитите да се изправи отново, дланите й бяха издрани до кръв, коленете охлузени. Но балерината притежаваше нещо много силно, много лично свое, което като спасителен пояс я обгръщаше и предпазваше в най-тежките мигове, повдигаше я и й даваше шанс да се съхрани и оцелее. Нещото, на което дължеше съществуването си и до днес, бе нейното силно въображение, способността й да се оттегля от реалността и да се пренася в онези тънки светове, където по право бе нейното истинско място.

Защо беше дошла тук, в този живот? Това самата тя не знаеше точно, но знаеше, някак вътрешно го усещаше, че щом е тук и сега, значи е трябвало.

Понякога нашата същност е изолирана от информацията съзнателно - не по своя воля, а по волята на някой, който стои много над нас. И може би, заедно с нас, е определял сценария, а после е заличил следите, скрил е ключа от съзнанието ни, за да изявим по-добре себе си, по-естествено и интуитивно да изтанцуваме танца на живота си - така, както можем. Вероятно това ще докаже докъде сме стигнали в развитието си като личности, доколко ще съумеем да преодолеем препятствята, които ще ни научат на нещо и ще ни повдигнат на следващото стъпало.

Малката балерина пристъпи плавно напред. Опипа с върха на пръстчетата си непознатото пространство. По тялото й преминаха студени тръпки на страх, недоверие... Всичко й бе толкова чуждо, така различно и плашещо. Но тя бе длъжна да продължи. Спре ли, предаде ли се на сковаващия я ужас, никога повече нямаше да има шанса да танцува на тази сцена, да сътвори чрез движенията си нещо велико и стойностно, да се изяви и докаже таланта си - на добра балерина.

А дали наистина беше добра? Това единствено тя можеше да покаже.

Балерината затвори очи и мисълта й я понесе напред и нагоре. Пред съзнанието й се отключиха тайните двери на Сътворението и оттам нахлу Светлина. Това я окуражи и тя отпусна душата си, която олекоти скованото тяло.

Да, балерината ще изтанцува своя танц - така, както може! Но ще вложи цялото си майсторство, натрупано през годините на пребиваването й в този живот. Ще вложи целия си устрем и всичко светло, което бе попило в нейната личност. А времето после ще съди - какво е сътворила, как го е изтанцувала, доколко се е справила.

Музика - далечна, едва доловима, се вплете в пространството с плахите  стъпки на балерината. А около нея, като малки светулки в мрака, потрепваха искри светлина... Дали звездите бяха решили да слезнат по-ниско, за да гледат отблизо нейния танц? Или мечтите й се бяха издигнали до Слънцето и се бяха възпламенили от лъчите му? Все едно! Важното бе, че балерината се почувства окуражена. Потънала в света на своето въображение, почувства красотата, мъдростта и подкрепата на онези тънки светове, от които бе слезнала тук. Тази материя бе тежка и трудно разбираема за нея, но нямаше друг изход, освен този - да я преброди с помощта на светлината, пречупена през самата нея!

Малката балерина танцуваше, все още затворила очи, но с по-сигурни стъпки. Дано Господ отгоре я удостои с поглед и с мисълта Си да подкрепи нейния танц - танцът, който ще хармонира всеки, докоснал се до него.

Изкуството да се живее изисква да разбираш от изкуство, да проникваш в дълбините му и сам да бъдеш творец!