blagoran (Благой Ранов) - Произведения

Баба си отиде

Баба си отиде Звезда посече вечерното небе. Бях на двора сам. Върху каруцата със сено лежах. Видях баба, с бохчичка в ръце, как над къщите върви. Привела тъжно глава, без да се озърта! Не ми се обади, а на път е тръгнала. Вчера гледам – къта дрехи баба, за дълъг път се стяга. Край стария скрин седи, ...

blagoran

Есета » Философски

2020-04-07T13:11:19+03:00 1.4K 3 1

Есенни картини

Есенни картини Есен – мека и приглушена. Слънцето – притеснено, наднича зад перестите облаци, наредени ниско над хоризонта като снопи за вършитба. Градините пусти. Полето прибрано. Връщах се от съседното село. Крачката ми се задъхваше, но бързах към голямата върба. Под нея бълбукаше малко изворче. Д ...

blagoran

Проза » Разкази

2017-02-17T22:11:43+02:00 1.3K 1

Егоист от национална величина

Благой Ранов

blagoran

Проза » Хумористична

2010-06-01T11:49:08+03:00 1.3K 2

Влакове за никъде

Влакове за никъде
Седях на една откачена гара и чаках своя влак, който по технически или политически причини не идваше или прескачаше гаричката ни. Като казах политически си спомних един разказ на руския писател Исак Бабел. Та влакът ту го завладявали белите и поемал в една посока, пътниците сваляли ...

blagoran

Проза » Хумористична

2009-09-22T16:28:28+03:00 3.6K 1 2

И думите цъфтят красиво, ако...

Безкрайността на думите те плаши. Навярно от моето словолеене ти доскучава и обрамчва минутите край теб празнота, но и не протягаш ръка, за да ме спреш!
Стоиш загадъчна и тайнствена, вплела грижите си в нежните си пръсти и търсиш изискани слова за отговора си...
Но преди да сториш това, в очите ти з ...

blagoran

Есета » Любовни

2009-02-14T11:57:38+02:00 1.9K

Жена, която държи на себе си, носи чадър...

Сутринта, като се събудих, през един пролетен ден, първо погледнах на изток -слънцето опожари студените ми и сънени очи и неволно се обърнах на юг. Тя стоеше на съседния балкон и решеше сламените си коси с костен гребен, а те блестяха като червени слънчеви снопчета и очите ми сякаш залепнаха за тях. ...

blagoran

Проза

2009-02-01T13:50:11+02:00 1.6K 6

Тънката нишка на вярата

Тънката нишка на вярването не ми дава мира – ако си лъгана, не съм го правил аз! Повярвай ми! Загубила си равновесие - пак не съм виновен аз.
Всъщност не ми вярвай ! Може би така си мисля!
Но всяка пролет листата на дърветата не идват ли помамени от лудостта на Хелиос и зелените пъпки? И не превръща ...

blagoran

Есета » Любовни

2008-11-19T21:24:27+02:00 2K 2

Тънката нишка на вярата

Тънката нишка на вярата
Тънката нишка на вярването не ми дава мира – ако си лъгана, не съм го правил аз! Повярвай ми! Загубила си равновесие - пак не съм виновен аз.
Всъщност не ми вярвай! Може би така си мисля!
Но всяка пролет листата на дърветата не идват ли помамени от лудостта на Хелиос и зелени ...

blagoran

Проза » Други

2008-10-05T13:32:59+03:00 1.7K

Черешова клонка

ЧЕРЕШОВА КЛОНКА
На Дани
Една сутрин, когато мракът се изцеждаше на запад в черната дрипа на гората, някой почука на прозореца ми. Нежно... Като полъх на птиче крило, като забравен любовен трепет.
Раждаше се денят в призрачната риза на резедата и сенките на нощта се стапяха в повея на утрото. Неотвор ...

blagoran

Есета

2007-05-11T10:38:55+03:00 2.4K 2

НЕ КАЗВАЙ ДУМИ, КОИТО МОГАТ ДА...

Не казвай думи , които могат да ...
Зад прошарените коси на избледняващата нощ потръпва утрото, събудено от първите звуци на деня. Сепнаха ме бледозелените пъпки на кестена, докоснали през нощта прозореца, любопитни и малки, ...

blagoran

Есета

2005-11-27T16:30:36+02:00 3.7K 4