blagoran (Благой Ранов) - Произведения

blagoran

Изпращане на съобщение до потребител

Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!

10 резултата

Баба си отиде

blagoran

Есета » Философски

Баба си отиде Звезда посече вечерното небе. Бях на двора сам. Върху каруцата със сено лежах. Видях баба, с бохчичка в ръце, как над къщите върви. Привела тъжно глава, без да се озърта! Не ми се обади, а на път е тръгнала. Вчера гледам – къта дрехи баба, за дълъг път се стяга. Край стария скрин седи, ...

2020-04-07T13:11:19+03:00 1097 3 1

Есенни картини

blagoran

Проза » Разкази

Есенни картини Есен – мека и приглушена. Слънцето – притеснено, наднича зад перестите облаци, наредени ниско над хоризонта като снопи за вършитба. Градините пусти. Полето прибрано. Връщах се от съседното село. Крачката ми се задъхваше, но бързах към голямата върба. Под нея бълбукаше малко изворче. Д ...

2017-02-17T22:11:43+02:00 914 1

Егоист от национална величина

blagoran

Проза » Хумористична

Благой Ранов

2010-06-01T11:49:08+03:00 1005 2

Влакове за никъде

blagoran

Проза » Хумористична

Влакове за никъде
Седях на една откачена гара и чаках своя влак, който по технически или политически причини не идваше или прескачаше гаричката ни. Като казах политически си спомних един разказ на руския писател Исак Бабел. Та влакът ту го завладявали белите и поемал в една посока, пътниците сваляли ...

2009-09-22T16:28:28+03:00 3058 1 2

И думите цъфтят красиво, ако...

blagoran

Есета » Любовни

Безкрайността на думите те плаши. Навярно от моето словолеене ти доскучава и обрамчва минутите край теб празнота, но и не протягаш ръка, за да ме спреш!
Стоиш загадъчна и тайнствена, вплела грижите си в нежните си пръсти и търсиш изискани слова за отговора си...
Но преди да сториш това, в очите ти з ...

2009-02-14T11:57:38+02:00 1594

Жена, която държи на себе си, носи чадър...

blagoran

Проза

Сутринта, като се събудих, през един пролетен ден, първо погледнах на изток -слънцето опожари студените ми и сънени очи и неволно се обърнах на юг. Тя стоеше на съседния балкон и решеше сламените си коси с костен гребен, а те блестяха като червени слънчеви снопчета и очите ми сякаш залепнаха за тях. ...

2009-02-01T13:50:11+02:00 1325 6

Тънката нишка на вярата

blagoran

Есета » Любовни

Тънката нишка на вярването не ми дава мира – ако си лъгана, не съм го правил аз! Повярвай ми! Загубила си равновесие - пак не съм виновен аз.
Всъщност не ми вярвай ! Може би така си мисля!
Но всяка пролет листата на дърветата не идват ли помамени от лудостта на Хелиос и зелените пъпки? И не превръща ...

2008-11-19T21:24:27+02:00 1720 2

Тънката нишка на вярата

blagoran

Проза » Други

Тънката нишка на вярата
Тънката нишка на вярването не ми дава мира – ако си лъгана, не съм го правил аз! Повярвай ми! Загубила си равновесие - пак не съм виновен аз.
Всъщност не ми вярвай! Може би така си мисля!
Но всяка пролет листата на дърветата не идват ли помамени от лудостта на Хелиос и зелени ...

2008-10-05T13:32:59+03:00 1353

Черешова клонка

blagoran

Есета

ЧЕРЕШОВА КЛОНКА
На Дани
Една сутрин, когато мракът се изцеждаше на запад в черната дрипа на гората, някой почука на прозореца ми. Нежно... Като полъх на птиче крило, като забравен любовен трепет.
Раждаше се денят в призрачната риза на резедата и сенките на нощта се стапяха в повея на утрото. Неотвор ...

2007-05-11T10:38:55+03:00 2035 2

НЕ КАЗВАЙ ДУМИ, КОИТО МОГАТ ДА...

blagoran

Есета

Не казвай думи , които могат да ...
Зад прошарените коси на избледняващата нощ потръпва утрото, събудено от първите звуци на деня. Сепнаха ме бледозелените пъпки на кестена, докоснали през нощта прозореца, любопитни и малки, ...

2005-11-27T16:30:36+02:00 3303 4

Предложения