Бариерата

      Безпрепятствен житейски път няма. Дори и да се движим по наглед най-равния път, изведнъж удряме на камък, камък за който не сме подозирали, но намиращ се на пътя ни и явяващ се наша бариера. Как ще погледнем на това камъче - бариера? То ще ни ядоса, разтрой, ще го подминем или ще се оставим да ни спъне? Ето един такъв пример може да ни разкрие как гледаме на бариерите в живота ни.

     Бариерите, които ни обграждат са безброй на пръв поглед. Сякаш те се появяват в живота ни, за да ни лишат от радостта, която търсим и заслужаваме. Карат ни на моменти да се отчайваме, страдаме, да се самоизмъчваме, което е неимоверно коварно. Понякога просто достигаме до бариерата, виждаме колко е висока и си казваме: ''Не, силите ми няма да издържат да премина това, до тук съм''. Това е пораженческо мислене, породено от страха в нас, че нещата ще си останат такива, каквито са без да можем да ги променим. Аз също се боря с чувството на страх у мен, то е моята бариера за хиляди неща, то е чувството, което може да ме съсипва и убива на моменти. Това е моята лична бариера и предизвикателство.

       Често не само чувствата и емоциите са наши бариери, но и хората около нас. Да, хората могат да бъдат наши помощници и проводници, но могат да бъдат и спирачки. Стремим се да угодничим, да сме комформисти, да тушираме някои конфликт, пренебрегвайки себе си и подчиняващи се на хорското мнение. А каква цена плащаме само? Оковаваме се в дебели вериги сами. Потискаме гласа си, когато искаме да крещим, заставаме на едно място, когато всъщност искаме да бягаме от всичко, което ни е застопорявало на това място. Сами може би ставаме бариера за себе си и поставяме и стена между нас и околния свят. Твърде често ограниченията са само и единствено в нас, но не ги осъзнаваме като такива. По навик сякаш се захлупваме в черупката си, намирайки мнимата сигурност и доверявайки се, че тя е до и в нас.

       Но бариерите в нашия живот са, за да бъдат разрушавани и да ни правят по-силни. Те не съществуват просто, за да ни спрат или отдалечат от нещо, а за да пречупят стари стереотипи, които имаме. Можем ли да станем по-силни, ако стоим пред ограниченията и стените пред нас, наблюдаваме ги и само толкоз? Силата идва, когато запретнеш ръкави и се напрегнеш физически и психически с ясната цел, че ще разрушиш всичко , което е твоя пречка по някакъв начин.

      Някои хора смятат, че бариерата може да бъде и заобиколена или прескочена. Не винаги е лесно да погледнеш предизвикателството в очите. Мнозина ще се огънат. Бариерите в нашия живот и ум могат да се превърнат и в най-големия ни катарзис. Трудностите винаги променят и пречупват. Това пречупване не винаги трябва да има негативен оттенък. Ние се учим и променяме, изграждаме се. Винаги трябва да живеем с разбирането, че трудностите не са пред нас с лоша цел, целта винаги е добра. Никога няма да ни се предостави от съдбата нещо, с което да не успеем да се справим. Ако не можехме да се справим с него, то просто нямаше да присъства в живота ни.