Бариерата
Безпрепятствен житейски път няма. Дори и да се движим по наглед най-равния път, изведнъж удряме на камък, камък за който не сме подозирали, но намиращ се на пътя ни и явяващ се наша бариера. Как ще погледнем на това камъче - бариера? То ще ни ядоса, разтрой, ще го подминем или ще се оставим да ни спъне? Ето един такъв пример може да ни разкрие как гледаме на бариерите в живота ни.
Бариерите, които ни обграждат са безброй на пръв поглед. Сякаш те се появяват в живота ни, за да ни лишат от радостта, която търсим и заслужаваме. Карат ни на моменти да се отчайваме, страдаме, да се самоизмъчваме, което е неимоверно коварно. Понякога просто достигаме до бариерата, виждаме колко е висока и си казваме: ''Не, силите ми няма да издържат да премина това, до тук съм''. Това е пораженческо мислене, породено от страха в нас, че нещата ще си останат такива, каквито са без да можем да ги променим. Аз също се боря с чувството на страх у мен, то е моята бариера за хиляди неща, то е чувството, ...