20.09.2013 г., 21:50 ч.

Без Косвени Попадения 

  Есета » Лични
1522 1 6
1 мин за четене
Без Косвени Попадения
Мразя нощите, в които си лягам в единайсет и стоя буден до пет. От преумора мозъкът вече не може да се изключи. Електрическите импулси прескачащи в главата ми са толкова интензивни, че карат очите да блестят в мрака. И да търсят...
Разрушителен парадокс, породен от прекалено голям капацитет време за мислене.
В хаоса има модел. Нищо изпуснато, нищо случайно.
Всяка мисъл е конкретна. За нещо, за някой, за някъде...
Противоречиво на твърдението, като светкавици, спомените ми поразяват винаги едно и също място. Хирургически прецизно, изрязват по една съвсем мъничка частица от мен всеки път.
Нищо излишно.
Сънувам – с отворени очи! Тези сънища са неподвижни. Диапозитиви на едно бълнуващо съзнание.
Ето, облаци и слънце. Ето те и теб – усмивка... Има даже и някакво проклето куче!
Ти си там... но теб те няма всъщност.
Сюрреализъм!
Улица и светофар. Свети червено! И хора. Хора бързащи, борещи се със сенките си, които им се пречкат в краката, дърпат ги за дрехите, преплитат ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Филип Филипов Всички права запазени

Предложения
: ??:??