13.07.2010 г., 15:45 ч.

Без заглавие 

  Есета » Лични
1077 0 1
1 мин за четене

 

 

               В таз тъма седя сама,

               чакам те да дойдеш у дома.

 

               Вън вали проливен дъжд.

               Гръм и вятър люто карат се,

                а за хората не мислят,

               колко болка и страдание носят те.

 

               Светлина в мен гори,

                търси изход от тъмата.

               Моята душа мълчи,

               а сърцето разридава.

 

                Само мъката люти,

               че сърцето тъй си страда.

               Болка ли е, не боли?!

               Че любов ми липсва... зная.

 

               От лъжи различни то

               трудно истина познава.

 

               Тоз приятен летен дъжд 

                болката ще ми изтрие.

               Само малко капчица любов

               нека той да поднесе.

 

               Като дар от небосвод

               аз ще я взема.

               Като дар от небосвода

               топло аз ще я приема.

© Анна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нима?!Като гледам,пишеш зле.Но дъждът ме успокои онзи ден,когато бях писала това.Всъщност,когато го писах ми беше много тъжно.
Предложения
: ??:??