13.07.2010 г., 15:45

Без заглавие

1.4K 0 1
1 мин за четене

 

 

               В таз тъма седя сама,

               чакам те да дойдеш у дома.

 

               Вън вали проливен дъжд.

               Гръм и вятър люто карат се,

                а за хората не мислят,

               колко болка и страдание носят те.

 

               Светлина в мен гори,

                търси изход от тъмата.

               Моята душа мълчи,

               а сърцето разридава.

 

                Само мъката люти,

               че сърцето тъй си страда.

               Болка ли е, не боли?!

               Че любов ми липсва... зная.

 

               От лъжи различни то

               трудно истина познава.

 

               Тоз приятен летен дъжд 

                болката ще ми изтрие.

               Само малко капчица любов

               нека той да поднесе.

 

               Като дар от небосвод

               аз ще я взема.

               Като дар от небосвода

               топло аз ще я приема.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нима?!Като гледам,пишеш зле.Но дъждът ме успокои онзи ден,когато бях писала това.Всъщност,когато го писах ми беше много тъжно.

Избор на редактора

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...