Без заглавие

13 июл. 2010 г., 15:45

Эссе » Личные

1196 0 1

1 мин за четене

В таз тъма седя сама,
чакам те да дойдеш у дома.
Вън вали проливен дъжд.
Гръм и вятър люто карат се,
а за хората не мислят,
колко болка и страдание носят те.
Светлина в мен гори,
търси изход от тъмата.
Моята душа мълчи,
а сърцето разридава.
Само мъката люти,
че сърцето тъй си страда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Без заглавие

Искате да прочетете повече?

Предложения