Аnna (Ана Янкова)
186 526
29.01.2019 г., 20:09 ч.

Бездна 

  Есета » Лични, Други
1864 4 9

Прекършени криле.
Неистов зов за споделеност.
Крясък на гарван в нощта.
Събирам падналите ноти в шепи.
Дълбая егото със стон.
Ръцете рисуват шарена тъга.
Тялото е в покой, задушаващ е грохотът от разбитите илюзии.
Светлината заслепява и ме кара да крещя.
Цветовете са пастелни, а мечтите – като хамелеони.
Спомените са поредният фарс на ума.
Самотно сърцето нашепва за края.
Дихание в дихание.
Спасително, подава ми ръка надеждата.
Присмива се вятърът от шегата на времето.
Сред останките от чувства погребвам младостта.
Устните са бледи и безмълвни.
Риданието се превръща във вопъл.
Нозете ми стъпкват праха от настоящето.
В прашинка се превръщам и полетът ми е безкрайност.
Там, някъде отивам, съзерцавайки непостижимото,

а пясъчната буря изписва имената ми с лудешки танц.
Бях...
За да бъда, отново... – някога..., там…

                                                             

© Ана Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Аделина!
  • Много хубави творби. Четох с удоволствие.
  • Александър, благодаря ти! Ще бъда!
  • Дълбоко, чувсвено и тъжно.
    Бъди, Ана, тук и сега!
    БЪДИ!
  • Благодаря много, Младене!🙂
  • Безнадеждно, но разтърсващо силно! Поздравление, Ана!
  • Сърдечно благодаря Гавраил и Гюлсер! Ще се доверя на силата в мен... Винаги има надежда, дори в тунела на безизходността, има лъч от светлина, въпросът е умеем ли да го различим и уловим. Хубав ден от мен!
  • Пусни отчаянието и спомените от миналото и надеждата ще те отведе "там". Довери се на Силата в теб. Всеки миг избираме себе си и битието си. Силни чувства!
  • Бях...
    За да бъда отново...
    Много ми хареса!
Предложения
: ??:??