Бездна
Прекършени криле.
Неистов зов за споделеност.
Крясък на гарван в нощта.
Събирам падналите ноти в шепи.
Дълбая егото със стон.
Ръцете рисуват шарена тъга.
Тялото е в покой, задушаващ е грохотът от разбитите илюзии.
Светлината заслепява и ме кара да крещя.
Цветовете са пастелни, а мечтите – като хамелеони.
Спомените са поредният фарс на ума.
Самотно сърцето нашепва за края.
Дихание в дихание.
Спасително, подава ми ръка надеждата.
Присмива се вятърът от шегата на времето.
Сред останките от чувства погребвам младостта.
Устните са бледи и безмълвни.
Риданието се превръща във вопъл.
Нозете ми стъпкват праха от настоящето.
В прашинка се превръщам и полетът ми е безкрайност.
Там, някъде отивам, съзерцавайки непостижимото,
а пясъчната буря изписва имената ми с лудешки танц.
Бях...
За да бъда, отново... – някога..., там…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ана Янкова Все права защищены
