Боклуците ни заливат ежедневно.
От край време са потекли като реки по улиците на градовете ни, а съвсем скоро могат  да започнат и да ги картографират! Уникални по размерите си, ненадминати в силата на миризмата си - те са навсякъде!
Впиват се бавно и сигурно в домовете и душите ни. Оставят ярката следа на нехайство и вродена способност за разруха на човека.
Това, което е извън нас е и вътре в нас. Омърсеното в душите ни и боклука навън са почти едно и също нещо.
Този паралел е едно истинско огледало на това какви сме в същност. Изхождайки от неоспоримите прилики между човешкото (духовно) и природно замърсяване, ситуацията придобива чудовищни размери. Поредното изпитание на способностите на човека сам да се пребори със създадените от самия него проблеми.
Откъде ли трябва да започнем? Колко назад във времето трябва да се ровим, за да установим как, всъщност, започна всичко това и къде е причинноследствената връзка? Разбира се, отговорът трябва да е заложен в самите нас. А ние до колко сме способни да бъдем откровени със себе си и да умеем градивно да се самокритикуваме?
Боклуците, преди да се появят на улицата, са живели дълго време в нас. Били са неимоверна част от възпитанието, самосъзнанието и чуството ни за отговорност.
Борбата с боклуците в душата ни е безмилостно жестока. За да успеем да се преборим с тях, трябва обединим силите и мислите си в едно и много от немислимите за постигане цели ще бъдат лесно постижими. Ако не желаем повече да се вписваме в строго очертаните линии на днешното си битие, ние сме длъжни да пристъпим към действие и промяна.
Не трябва да се плашим колко време би ни отнело, важното е да тръгнем по верния път. Да изтрием пошлото и безвкусното в сърцата си, да забравим долната и лишена от любов мисъл и бързо да я заменим с положителна и огряна от светлина такава. Да се научим да бъдем по-човечни, по-благородни и повече мислещи,
отколкото искащи същества. Когато сме истински загрижени за това, което ни заобикаля, за това, което ни е създало и, че ние сме част от него, може би ще сменим архаичния курс на нашите мисли. Схващането, че  не можеш да промениш света и твоето частно, малко добро дело не влияе по никакъв начин на теб и околните.
Точно тук идва нуждата от консулидация, сплотяване и взаимен пример, чрез който мотивацията нараства и в активните, и в пасивните по въпроса индивиди.
Ако има боклук в съзнанието и душата на човек, то той е способен да ги проектира и създаде около себе си под формата на обичайните за сезона битови
отпадъци например! Едното води до другото, като вътрешната нагласа е определяща. Имаме сложната и тежка задача да претопим боклука (като едни млади алхимици), които търсят  пътя към алтернативен начин за добиване на ценности. Ние държим бъдещето в ръцете си. Осъзнаваме или не утрешния ден зависи от нас самите и от това какво сме направили днес в тази посока. От друга страна интервалът между производството на дадена стока и това тя вече да не служи на никого е толкова кратък, че нишката почти се изгубва! Няма време за губене, заляти сме с ненужни вещи и излишна информация. Те изпиват жизнените ни сокове и буквално разрушават крехкото ни равновесие. А ние продължаваме да мислим че промяната ще дойде изведнъж.
Около нас няма да стане по-красиво и подредено, ако вътре в нас е пълен хаос.
Излишно е да се уповаваме на безбройните обещания, които ни заливат от страна на управляващите. Пълни със заучени фрази, които с ежедневното си
празнодумие обещават, че ще бъдат взети нужните мерки за борба с боклуците.
Войната е започнала отдавна, но за съжаление няма много спечелени битки... Сега сме на ход ние!