Боклуците ни заливат ежедневно.
От край време са потекли като реки по улиците на градовете ни, а съвсем скоро могат да започнат и да ги картографират! Уникални по размерите си, ненадминати в силата на миризмата си - те са навсякъде!
Впиват се бавно и сигурно в домовете и душите ни. Оставят ярката следа на нехайство и вродена способност за разруха на човека.
Това, което е извън нас е и вътре в нас. Омърсеното в душите ни и боклука навън са почти едно и също нещо.
Този паралел е едно истинско огледало на това какви сме в същност. Изхождайки от неоспоримите прилики между човешкото (духовно) и природно замърсяване, ситуацията придобива чудовищни размери. Поредното изпитание на способностите на човека сам да се пребори със създадените от самия него проблеми.
Откъде ли трябва да започнем? Колко назад във времето трябва да се ровим, за да установим как, всъщност, започна всичко това и къде е причинноследствената връзка? Разбира се, отговорът трябва да е заложен в самите нас. А ние до колко см ...