Боли ли?
Боли ли да обичаш силно и да страдаш, че е така? Боли ли да няма на кого да споделиш, да няма с кого да поговориш? Боли ли, когато всичко в теб крещи, но няма кой да чуе? Боли ли, когато с последни сили се усмихваш, за да докажеш на себе си и на света, че още има плам в очите, че още можеш да обичаш, че си силна и можеш да продължиш... Боли ли, когато нощем се взираш в необятното небе, но си сама?
Боли, разбира се! Но аз вече свикнах да живея с болката и дори я заобичах, защото само тя е още с мен... Болката не е това, което ни кара да страдаме, а просто нашето отношение към станалото.
Боли ли? Да, но болката е поносима...
Точно болката е едно от малкото вечни неща в живота. Не се опитвайте да ме контрирате, защото е така. Какво има вечно - приятелство, пари, слава, дом? Едва ли. Много малко са "вечните неща", но за жалост болката присъства в списъка на вечното.
Боли ли? Вече не усещам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поли Всички права запазени
