Боли ли?
Боли ли да обичаш силно и да страдаш, че е така? Боли ли да няма на кого да споделиш, да няма с кого да поговориш? Боли ли, когато всичко в теб крещи, но няма кой да чуе? Боли ли, когато с последни сили се усмихваш, за да докажеш на себе си и на света, че още има плам в очите, че още можеш да обичаш, че си силна и можеш да продължиш... Боли ли, когато нощем се взираш в необятното небе, но си сама?
Боли, разбира се! Но аз вече свикнах да живея с болката и дори я заобичах, защото само тя е още с мен... Болката не е това, което ни кара да страдаме, а просто нашето отношение към станалото.
Боли ли? Да, но болката е поносима...
Точно болката е едно от малкото вечни неща в живота. Не се опитвайте да ме контрирате, защото е така. Какво има вечно - приятелство, пари, слава, дом? Едва ли. Много малко са "вечните неща", но за жалост болката присъства в списъка на вечното.
Боли ли? Вече не усещам...
© Поли All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря!
-
Болката ни доказва, че сме живи. Свиква се. Есето е чудесно!!
-
браво! 6 от мен
-
Болката не е това, което ни кара да страдаме, а просто нашето отношение към станалото.
браво!
можеше да га разшириш още малко,щеше да е перфектно -
Болката е навсякъде-тя е всевластна и за съжаление непобедима. С времето обаче се учим да я контролираме и притъпяваме-в това е спасението! 6
-
Боли, болката е неописуема когато става въпрос за болка от любов..........тогава боли най много.......
-
Ех, тази болка... Убива всички ни по най - ужасния начин и най - лошото е, че не можем да я спрем.. Просто трябва да забравим за нея. Както имаше един цитат: "Болката никога не спира. Спира да ти пука,че те боли!"
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
