Будители и събуждани
Будител...
Даже и ден такъв имаме в календара. Днес. Странен ден.
Странен, защото е хем празник, хем малцина знаят какво се чества. Е, щом чуят за будители, нещо им просветва на хората и започват да споменават светите братя Кирил и Методий, сещат се, че имало някакъв патриарх Евтимий, възхваляват отец Паисий, Ботев, Левски, Вазов.
Колцина знаят, че в родния пантеон има свети Седмочисленици – равноапостолите, създатели на писмеността ни, и техните ученици? И в него има място за революционерите, но будители са знайните и незнайни просветители, чието време е именно славната епоха на Възраждането.
Но...абе, заети са хората с оцеляването, кой да ти помни някакви прадеди? Макар че без тях можеше /ами, можеше – сигурно!/ днес България да няма. И модерните космополити с глобализационен уклон да се реят като дърво без корен.
Защото безродниците всеки използва, но никой не приласкава. Е, защо се чудим на, меко казано, супертъпите отговори в традиционните анкети : „Ами аз не бях една година в България и не знам кои са тия будители”, „Ааа, сигурно са ония от сутрешното радиопредаване”, „Будител е Джон Ленън, будители са активистите на евроатлантизма, будители са Слави Трифонов и Азис”.
И не е смешно – за Ленън се изцепи един бивш президент, за активистите - Пасито, за „звездите”- уж мислещи млади хора.
Само че проблемът за будителите става вече не исторически, а актуален. Тъй като се оказват много нужни днес.
Няма чужда власт, няма ангария, няма робство – има съзнателно заспиване под топлото одеалце на личния интерес и общия страх.
Просто хората днес нямат сметка да са будени – защото спящият е в друг свят, не носи отговорност, ако нещо... абе, издаде неприличен привичен звук или не сдържи природна функция на организма. Свива се под одеалото и се преструва, че спи.
Като тихичко псува, вайка се, страда – очаквайки не толкова събуждането, колкото поканата да седне на готовата трапеза.
Обаче, и будителите – ако приемем, че ги има днес – се стряскат при мисълта: „Добре, събудихме ги, а сетне?”.
Защото и те знаят, че у нас няма ненаказано добро. И от „буденето” печелят само приспиващите с външни прояви людете – като бизнесмена Слави, като символа на простотията чалгата, като демагозите политикани...
Умели хора, вадещи пари и от илюзиите, но приспиващи още повече задрямалите.
Няма нужда да сравняваш ония титани с днешните шутове. Крещи, кефи се, разтоварвай се... под одеалото.
И подклаждай самочувствието си на духовен човек – я, що дискове с чалга, екшъни и сиропени сериали имаш! Защо ти са тогава книгите, интелигентните филми, разтърсващата душата музика?
По-добре спи и сънувай, че си буден.
А будителите...
Защо ли не се преквалифицират на баничари?
Та народецът да види реална полза от тях, материална, годна за реално хапване. Което е било и преди.
А днес е по-сложно – преял с илюзии трудно се буди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
