Бяло ми е...

     От вятъра е може би, от вятъра, обръщащ чувства, мисли и понятия, объркващ всичкото с ехидния си смях, ведно взривяващ навици, устои, страх, в миг омитащ наслоеното в нощвите, засяващ семената за вълшебен хляб, разнищващ отвътре напълно душите… От вятъра… да, сигурно от вятъра понякога повдига се завесата и оттатък видимото поглеждаш пак… Тогава никак не те учудва, че и дърветата пораждат вятъра, както в детството ти, че заедно с теб и Слънчо се оглежда, дори цопка в локвата, за да те попръсне с лъчи, заливайки се от смях.

    Сигурно в такъв момент, когато силата на детското въображение е надмогнала здравия разум, Вера Рубин се е замислила дали е нарушен законът за гравитацията, наблюдавайки бързото въртене на звезда от края на галактиката „Андромеда“.  То не отстъпвало на това на звезда от центъра на същата галактика, а по дотогавашните разбирания е трябвало да бъде много по-бавно. Навреме се сетили за изследванията на Фриц Цвики, роден в България – в град Варна, които той направил още през далечната 1933 година.  „Свръхновите“ на Цвики са били проблясък за съществуването на тъй наречената „тъмна енергия“. Нещо масивно явно кара звездите в краищата на галактиките да се въртят по-бързо – като тези в центъра. Но това нещо още е непознато, затова го наричаме „тъмна енергия“. Гигантът замята газовата си пелерина върху джуджето и то избухва с яркост пет пъти по-голяма от слънчевата. „Свръхновите“ са наречени стандартни свещи за измерване на разстоянията във Вселената. Още знаем твърде малко… Затова се приветства всеки с развихрено въображение, който може да допринесе за разширяване на познанията. Сега български екип от учени, начело с младия Александър Куртенков, публикува откритията си в едно от най-престижните издания Astronomy & Astrophysics. Дава гласност на работата си върху червената нова M31N2015-01a, която била първото подобно явление в галактиката „Андромеда“ от двадесет и шест години насам. Това откритие предизвиква силен интерес и към тези български учени се присъединяват двадесет астрономи от девет държави. Вдъхновяващи са тези научни открития. Толкова хубаво е, че има будни, търсещи умове - на хора, запазили детското си въображение, непораснали, незакостенели…

     Ех, загадъчно-пленителна красавице, външна звезда в галактика „Андромеда“, влюбена в нещо непознато, голямо, „енергия тъмна“ скоро назовано, което те кара, макар да си в края, бързо, като звезда в център, да се въртиш, ще откриеш ли тайните си някога на едно човече - дребно буболече? Ще откриеш ли поне брънка от съкровеното на дръзкото дете с развихрено въображение и малък синтезиращ ум?  И с яркостта си, слънчевата засрамила, когато от велика любов запламтиш, дали вселенския часовник ще завъртиш? Дали, раждайки, ще избухнеш сияйно в „Свръхнова“, а умирайки, с блясък ще се възродиш, че разстоянията в Космоса да осветлиш?

      Замислих се… Дали да споделя, че съмняващия се Човек, с душа на дете, боготворя? Невярващ в нищо и във всичко вярващ, сломяващ със своите въображение и мисъл глупостта на лакираното самомнение, вглъбенотих, знаещ, че може да греши, безспирно изпитващ нови идеи,  въпреки всичко, пак готов да продължи. С красив ум доказателствата следващ, нетърпящ властници, намеса и лъжи. Човек, обикновен, но крепящ Света. Споделям… Той е. Него аз боготворя…

        Споделих и вече ми е бяло! На душата ми е бяло, като Пирински сняг, като искрящ детски смях… Надеждата ми – палаво поточе, стремглаво в утрото препуска, скалите скулптурира, Божествен дух им влива. Бяло ми е, на душата ми е бяло, сякаш пресен сняг е наваляло…