* * *
В момента, в който се приближи до скалата, тя усети невероятна болка... През многото хора успя единствено да види затворените му очи, усмивката на лицето му и ножа в ръцете му. Усети как сърцето й ще се пръсне... В следващия миг тя полетя към бездната... Не се страхуваше! Радостен вик се прокара в тишината. Тя беше щастлива, защото знаеше, че отива при него. За да бъдат завинаги заедно... дори и след смъртта.
Вълните безмислостно се разбиваха в брега, сякаш плачеха за мъртвите души... И пееха песен за любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Маринова Всички права запазени