* * *

    Стоейки сама в тъмнината, тя плачеше... Затова как в един единствен миг загуби всичко - любовта, щастието и семейството си. Изведнъж телефонът звънна. Тя видя името на любимия си и усмивката се прокара по устните й.  Но вместо да чуе познатия топъл глас, от другата страна усещаше мъка и хладнота. Гласът и каза да отиде на брега на морето... Мястото, където беше първата среща на двамата влюбени, където за първи път си казаха заветните думи: "Обичам те." Да, тя все още го обичаше безумно и мъката я убиваше. Нямаше сили дори да диша. По ръцете й още личаха белезите от ножа, с който искаще да напусне света... Но мисълта за него я спря...
    В момента, в който се приближи до скалата, тя усети невероятна болка... През многото хора успя единствено да види затворените му очи, усмивката на лицето му и ножа в ръцете му. Усети как сърцето й ще се пръсне... В следващия миг тя полетя към бездната... Не се страхуваше! Радостен вик се прокара в тишината. Тя беше щастлива, защото знаеше, че отива при него. За да бъдат завинаги заедно... дори и след смъртта.

Вълните безмислостно се разбиваха в брега, сякаш плачеха за мъртвите души...  И пееха песен за любовта...