Целувката
Целувката
Навън заваля. Умълчахме се и двамата, седнали един до друг на малкия диван. Телата ни се доближиха съвсем от само себе си. Някак си залепнаха странично. Едновременно задишаха. Кап-кап. Кап-кап. Дъждът намокри двете ни тела. Нямо кино. После, после... Притъмня. Той протегна двете си ръце, полуобърнат лекичко кьм мен, оголи хубаво лицето ми, отметна и косата. Капки дъжд се разпиляха. Наведе се... и остави на голото ми чело, вместо капки дъжд, своите устни да блестят.
Стефка Галева
Гр. Сандански 2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Галева Всички права запазени
