Целувката
Навън заваля. Умълчахме се и двамата, седнали един до друг на малкия диван. Телата ни се доближиха съвсем от само себе си. Някак си залепнаха странично. Едновременно задишаха. Кап-кап. Кап-кап. Дъждът намокри двете ни тела. Нямо кино. После, после... Притъмня. Той протегна двете си ръце, полуобърнат лекичко кьм мен, оголи хубаво лицето ми, отметна и косата. Капки дъжд се разпиляха. Наведе се... и остави на голото ми чело, вместо капки дъжд, своите устни да блестят.
Стефка Галева
Гр. Сандански 2010
© Стефка Галева Все права защищены