Целувката

Навън заваля. Умълчахме се и двамата, седнали един до друг на малкия диван. Телата ни се доближиха съвсем от само себе си. Някак си залепнаха странично. Едновременно задишаха. Кап-кап. Кап-кап. Дъждът намокри двете ни тела. Нямо кино. После, после... Притъмня. Той протегна двете си ръце, полуобърнат лекичко кьм мен, оголи хубаво лицето ми, отметна и косата. Капки дъжд се разпиляха. Наведе се... и остави на голото ми чело, вместо капки дъжд, своите устни да блестят.

                                                                                  Стефка Галева

                                                                               Гр. Сандански 2010