Цената на  истината е:
Няколко разместени стави.
Три - четири скандала с най-близките, (откъдето няма завръщане).
Куп  кила изпуснати в безсъние.
Едно, две умирания, от които мислиш, че си възкръснал.
Но всъност не можеш да се върнеш никога (все пак си умрял).
А за мъртвите или добро, или...
Съпротивляваш се, защото се променяш...
А ти, ти искаш просто да спиш.
Не си спал от месеци.
Да спиш докато те заболи тялото и като се събудиш да се протегнеш така, че целия свят да чуе как пукат кости и се разтягат сухожилия.
Да се наспиш, така че душата да забрави какво я боли, кой я боли...
И двадесет и един грама, да си спомнят как били са щастливи.
В сънищата винаги сме най-свободни!
На пръв поглед не изглежда помпозно, еле па ако не можеш да вникнеш - истина всъщност е само една и не е ку*вата за всяко легло...
Истината е като кажа "Спирам", да спра,
като кажа "оставам" да съм тук.
И като ми кажеш "Обичам те!" - не да спре, да се върти земята, само да повярвам, че те има.
Истината е парченцето любов, без която светът би отишъл по дяволите...