"Мой ангел, мое всичко, мое Аз..." Така започва Бетховен тайнственото си "Писмо до Безсмъртната любима". Аз започвам така писмото си до моето Аз. Не до човек. Не до живо същество, а до Нощта. Изначалната Нощ, от която се е родило всичко. Която е била преди всичко. Преди нас. Преди земята и небето. Дори преди онова знаменито "слово", което било в началото според Библията. Тя е била тук преди това начало. Преди Дявола и Бога. Нощта, която първо е родила Хаоса, но онзи съзидателен, първичен Хаос, който създава най-ненарушимия ред. Създава Законите на Вселената, които човешкият ум не е пригоден да разбере. Нощта се разлива като наркодик във вените ми. Там, в булото на мрака нещата се изпълват със смисъл. От него извират силуетите на въображението и демоните на ужаса. От него черпят вдъхновение най-силно сетивните, най-интуитивните натури. Само през нощта можеш да свириш "Лунната соната". Само през нощта можеш да се изправиш срещу своя собствен ад. Само през нощта е възможно да надскочиш себе си. Защото нощта е най-древната магия. Тя има властта да твори светове, в които можеш да бъдеш всичко. Можеш да си по-истински, по-желан, по-единствен. Да живееш сред средновековни замъци, под по-младо небе, над бездънни пропасти, под зъберите на непристъпни планини. Когато дойде полунощ, настъпва часът на вещиците. Моето време! Времето, в което единствено съм достатъчно силна да се изправя срещу всичките си страхове. Не ме разбирате, нали? Защото сте деца на светлината. Разбирате и усещате само нейната магия. Владеете я по-добре. Но има и такива, които носят в себе си парченце от нощта и то е най-ценния им извор на енергия. Техния самодивски извор на безсмъртие. Те са онези хора, около които въздухът жужи и се извива. Онези, които са родени, за да внушават най-разрушителната, най-фаталната, но и най-истинска любов.Да те разтърсват и да осмислят миговете ти на самота.Защото те са блясъка в очите на любимия човек. Те са свистенето на острие, забито право в сърцето. Хора, които живеят някъде по миглите на Нощта и само там са истински. Много по-истински, отколкото им се иска да бъдат. Хора, за които да са сами сред милионите не е страдание, а Привилегия!
не може да се каже че спора е безсмислен, защото щом има спор, едва ли е безсмислен.Есето е мистично и леко плашещо, но всеки си има начини и право да пресъздава усещанията си , както ги чувства.
Колкото до Бог-Някой видя ли го наистина, или по -точно как точно го усетихте.Бог е в нас, тоест нашите действия създават съдбата, или нашите бездействия.Ако ти лежиш цял ден и цял живот, кой ще ти подаде парченце хляб.мисля , че ще умреш от мизерия, въпроса ми е Бог ще ти помогне ли в този случай.Ако има някой на който бог е помогнал, нека сподели.как точно му помогна?Интересно ми е.
Искам да кажа на всички, които си бяха направили труда да се регистрират и да гласуват като луди, и които разбира се изтрих без да се замислям и ще продължавам да трия при най-малкото съмнение, че са адски глупави хора, ако смятат, че така ще постигнат нещо друго освен гнева на целия ни екип и на посетителите, дори изтриване на самото произведение като крайна мярка. Вече сте големи уж!
Колкото до самото произведение - намирам идеята за незряла и абсурдна.
и си права. аз не твърдя че е забранено да вярваш..всеки вярва..но казвам, че е грешно сляпо да се подчиняваш с надеждата, че ако чакаш и се кланяш господу един ден ще идеш в рая... и аз вярвам...но в нещо..което все ми бяга ахахаха
Предраго писателче, аз много добре знам какво правя, за разлика от теб това ще разбереш след като умреш и вместо да отидеш в "рая на вярващите" ще отидеш в Пъкъла на непросветените. Не ми е бужна Божията прошка, моята собствена е десетки пъти по-ценна, защото едно е да говориш с мен, а съвсем друго с твоя безплътен и несъществуващ Отец....Не разбирам как Ботев например оплюва религията, НО ТУКА ПИСАТЕЛЧЕТО разбира повече от нас двамат и е прав. ПОКЛОН И ХВАЛА. айде спирам да пиша, за да отида да се изповядвам, че за богохулство се отива в ада, нали знаете!
Поздравления за есето!
Колкото до спора, мисля че той е безсмислен. Всеки човек има свой бог, дори бих казал, че всеки човек е бог. Защо трябва да бъде унифициран с Христос, Буда, Аллах или всякакви подобни...
Не мога да разбера само ,как може един православен християнин, който има претенции и вяра в него "всевишния" да използва такива определения:
"МНОГО СТЕ БЕДНИ...МНОГО!" и "Жалки сте, жалки..." Добре, че инквизицията е останала в средновековието. Нямам нищо против изповеданието на който и да е, но според мен тулерантността и уважението са едни от най-големите и непочитани богове днес.
Добре! Без да заемам позиция... В края на краищата Бог не е ли нещо, което всеки има право да открие за себе си? Все едно в кой от вариантите му. Въпрос на чувство един вид. И ако според някого аз не съм го открила или съм на грешен път... Човек се учи от грешките си, нали така? Аз обичам грешките си. Правят ме по-опитна.
опасявам се, че спор няма. ако беше спор щеше да има аргументи...и участници, а имаме само един такъв и един....да го нарека критик....нека не продължавам,а спорът няма нищо общо с прозиведението ти, просто стана дума нещо за Бог
Брей! Два дни ме няма и каква дискусия само! Никой ли не разбра, че темата за Бог изобщо не ме интересува. Както някои тук казват, всеки има право на мнение. Просто не ме вълнува. Спорното есе беше свързано със съвсем други търсения. Но благодаря за разгорещения спор! За предпочитане е пред пълното безразличие все пак! За миг се почувствах като в онова предаване "Сблъсък". Мога да поспоря с всички и "за" и "против", но не искам. Аз съм наблюдател.
Много е добро ... найстина ми грабна окото ... колкото до бог съм по съгласен със писателче ... Бог съществува .... направени сме по негово подобие на външен вид ... погршно тълкувате библията ... и ние можем да станем съжършенни ... но за това ни трябват много повече години отколкото ни е предназначено да живеем ... за сега единственото нещо което можем да правим е да обичаме и да се учим .... да се учим докато на напуснем телесната ни обвивка и не отидем да се уверим с очите си Бог
Просто задавам въпроси. Дори не очаквам отговор. Ако трябва да съм честна, не вярвам в Него, нито в който и да било друг бог. И не, не съм атеистка. Вярвам в силата на човешкия ум. За това преди двеста-триста години вероятно бих отишла на кладата. Всъщност смятам, че Бог е нещо много по-чисто и по-благородно от това, което днешните религии налагот като негов образ.
Може би е така - родени от кръв, деца на сянката... Но пак спаред Библията сме образ и подобие на Бога. Това не води ли към интересния извод, че той също е сянка и кръв? Че щом е в нашата природа да търсим и грешим, значи е и в неговата? Че той не е това, което се очаква от Съвършения Бог? Или може би съвършенството е именно в способността да търсим, да грешим и да се учим?... Благодаря за оценката! За мен беше важно първата да е точно такава.
"Само през нощта можеш да свириш "Лунната соната". БРАВО! Много ми харесва...има лек мистичен смисъл..дали това е твоят смисъл...един въпрос..Боготвориш ли Богиинята? или всичко е плод на въображението ти и на търсещият ти ум.
"Защото сте деца на светлината". тук не съм съгласен. За съжалени всички сме деца на сянката....родени в грях според Библията, създадни с кръв според логиката...Всеки търсещ..почти никой не намиращ...харесва ми, 6!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.