ЧЕРЕШОВА КЛОНКА

 На Дани

         Една сутрин, когато мракът се изцеждаше на запад       в черната дрипа на гората, някой почука на прозореца ми. Нежно... Като полъх на птиче крило, като забравен любовен трепет.

Раждаше се денят в призрачната риза на резедата и сенките на нощта се стапяха в повея на утрото. Неотворил още прозореца, цъфналата черешова клонка - нежна длан - ме докосна и прогони виденията на съня. И заедно с уханието на черешовата пролет - девственост и чистота - заляха стаята ми. Дъхът ми секна от красотата.

Лек порив на вятъра замря в клоните, упоен от сладостта на цъфтежа. Цветчетата зазвъняха.

        Снощи седях на малката пейка под черешата и гледах наедрелите пъпки, които като черни точици дупчеха звездното небе и усещах виталната сила на възкресението. Допирах длани до едрата, груба кора на ствола и слушах прииждането на соковете, които туптяха във върховете на пръстите ми. Чувствах как дълбоко у мен се пробужда детето. В един момент долових сладостта на плода - сочен и цветен.

         Снощи пролетта се бе стаила някъде зад близкия хълм или пък бе стояла стресната в сянката на гората от човешката реч и пискливия лай на кучетата. С любопитството на палаво дете тя бе дошла едва тази сутрин...

 Бледорозови капчици роса блестят по нежните венчета и като момински сълзи искрят от бликналата радост.

 Тази вечер отново ще седя сред цъфналите клони на черешата, ще се вслушвам във великото тайнство на природата и шепота на нежните бели цветчета, обзети от нетърпението на празник.

                                                                                             Благой Ранов