Черното и бялото зърно: взаимно свързаните две звена, които до такава степен се преплитат и размиват в нас в нюанси и сенки, в ясни стонове и безпомощни възгласи... И всичко изрисувано в един перфектен кръг: наполовина бял, наполовина черен, а в бялото черно и в черното бяло, така наречените според източните религиозни култури - мъжко и женско начало. Изхождайки от тази теория черното и бялото могат да се разглеждат като два напълно природни механизма, заложени у човека като част от генетичния му заряд. Те се проявяват под различни форми, имайки за цел съхранението на душата и подкрепяйки изцяло нашето съществуване. Ако разгледаме живота ни, като перфектен кръг, който упоменах по-горе, то тогава е ясно, че скритото под перфектната обвивка, е само низ от бели и черни преживявания, които сами по себе си ни поставят в черното, където можем да сме бялото зърно, или в бялото, където можем да почерним всичко и да го засипем с пепел.

Ясно е, че цветовете имат свойството да се размиват, и едва ли перфектната обвивка на кръга, прави същината му отвътре, толкова перфектна. Бялото и черното се размиват, под субективни емоционални състояния: болка, радост, безпомощност, унижение, яд, ревност, любов и още безкрайно много черно - бели зърна, част от броеницата на жизнения ни път и затова за отделните личности и човешки светове няма точна граница на бялото и черното, до които е позволено да се разпростираме, освен разбира се всички общоприети закони, с които би трябвало да се съобразяваме, за да са в синхрон перфектните кръгове на всички по отделно.

Така, че всеки държи в ръката си четката, която му помага да смесва двете противоположни бои и да рисува с нея силуети... Сам да подбере точните багри, които да го обличат в бяла, чиста и носеща живителна искра-  човечност, или да го покрият с една енергия, завличаща сетивата му към черната бездънна яма, далече не в състояние да се задоволи само с едно от черните си зърна, а гладна за все повече такива, които да  засмуче и хвърли на дъното си.

Черното и бялото: взаимно свързаните две звена, които само ние самите сме в състояние да разграничим и оцветим, според собствената си нагласа и усещане за кръга, който молим всеки ден да ни завърта  стремглаво, че да сътворяваме  от багрите абстрактно изкуство, в което повече индивиди да намират смисъл...

Бялото е доста по-цветно от всички останали цветове, ако успеем да видим през него и се докоснем до чистотата, нежността и любовта към ближния, които във века, в който живеем са само прозрачна нишка, близо до скъсването...