Виждал ли си цвете, което плаче?!... Пожълтяло - без вода, като човек без любов. Изсъхнало от лъчите на слънцето, потъпкано от човешката немарливост!!! То е просто цвете - красиво, невинно... не заслужава всичко това! Но сега, като се замисля, аз съм като това цвете. Пожълтяла, оставила себе си без любов. Изсъхнала, уморена от болка и постоянна борба с нещо. Потъпкана от живота, от хората, които не я разбират, които я нараняват! Всъщност, човекът и цветето имат много общо, но аз не искам да съм човек! Искам да съм цвете,  да не усещам болка, когато ме нараняват, да не усещам умората от забързаното ежедневие и проблемите. Искам да не обичам, да нямам сърце, с което да чувствам всичката тази омраза на хората!!! Да си човек е толкова болезнено...!