13.08.2008 г., 10:24 ч.

Д... 

  Есета » Други
2552 0 1
13 мин за четене
12.8.2008г.
Една История...
... История, НЕ, по-скоро нещо, което се случва на хората и именно затова ги прави хора, а не Величия...
... Просто дни... дни, които си се научил да не значат нищо в живота ти, за да не боли. Но дни, които във всеки миг напомнят на себе си... И всяка сутрин като се събудиш, идващият ден, така обикновен, ти напомня за тях, дни, в които нещо се е случило - незначимо - но нещо в миналото, нещо от твоята история...
Бях се научила от малка, че когато ме боли, трябва да пиша. Всъщност не го разбрах сама, по-късно го осъзнах, когато едно момиче ни прочете стиховете си и моя позната я попита:
- Как успяваш да пишеш...?
А момичето отговори:
- Когато те заболи истински и ти ще пропишеш...
... Така открих (до известна степен) и себе си, открих, че когато ме е заболяло от нещо, от някой... аз сядам и пиша...
Ще съкратя нещата и ще кажа, че след дълго писане и години, извървяни през болка и мастило, открих няколко писма, писма до някой, който не е между живите, някой, з ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Костова Всички права запазени

Предложения
: ??:??