,,Да бъдеш или да не бъдеш,,
Себеотричането на Аза и сливането на Аза с Абсолюта, характерни за състоянието наречено Самадхи, би било прекрасно, ако не беше лишено от най-човешкото у човека, а именно да обича и да бъде обичан. Моето субективно мнение е, че "нищото във всичко" е отрицание на живота като форма живеене и предполага приемането на живота като форма само на съществуване, без чувства, без емоции, без усмивки, без сълзи, а това от своя страна пък предполага да си човек с мъртво сърце, което е почти равносилно на това да си жив мъртвец, хем си жив, хем не си жив, защото чрез безпристрастието, което си приел за своя висша духовна същост, ти съзнателно и доброволно си се отказал от истинската си същност, от най-прекрасната ценност дарена ти от Бог, а имено човешкото у човека. Разбира се всеки има право на свое субективно мнение, различно от моето субективно мнение, няма нищо лошо в това, всеки по различен начин да интерпретира смисъла на живота и посланието, което се съдържа закодирано под формата на въпрос с повишена трудност - Да бъдеш или не? Да живееш или да съществуваш? Кое от двете е за предпочитане? Всеки има право на своя субективна съвременна интерпретация, всеки има право сам да избере.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кръстина Тодорова Всички права запазени
