Себеотричането на Аза и сливането на Аза с Абсолюта, характерни за състоянието наречено Самадхи, би било прекрасно, ако не беше лишено от най-човешкото у човека, а именно да обича и да бъде обичан. Моето субективно мнение е, че "нищото във всичко" е отрицание на живота като форма живеене и предполага приемането на живота като форма само на съществуване, без чувства, без емоции, без усмивки, без сълзи, а това от своя страна пък предполага да си човек с мъртво сърце, което е почти равносилно на това да си жив мъртвец, хем си жив, хем не си жив, защото чрез безпристрастието, което си приел за своя висша духовна същост, ти съзнателно и доброволно си се отказал от истинската си същност, от най-прекрасната ценност дарена ти от Бог, а имено човешкото у човека. Разбира се всеки има право на свое субективно мнение, различно от моето субективно мнение, няма нищо лошо в това, всеки по различен начин да интерпретира смисъла на живота и посланието, което се съдържа закодирано под формата на въпрос ...