Да бъдеш или Да не бъдеш
Често напоследък си задавам един малко страшен въпрос: Има ли смисъл всичко това? Защо съм жив и за какво e цялата тази борба? За какво е цялата тази скапана работа. Та нали ако се вгледаме достатъчно проницателно в този свят, ще осъзнаем както Еклесиаст, че всичко е суета. Че нещата, към които се стремим, от една страна са неуловими, от друга винаги можем да ги загубим, а стойността, която влагаме в тях, е плод на нашето невежество. Понякога ми се струва, че не Истината, а Заблудата крепи света да не се разпадне. Тоя идиотски ентусиазъм на хората да се впечатляват и да тичат след някакви пълни безсмислици. Приличат на волове, впрегнати в едни приспособления. Те се движат от стремежа да достигнат до сеното пред тях, но то непрекъснато се отдалечава. Накрая, разбира се, капват, но стопанинът е доволен, че работата му е свършена. Питам се: Кой е нашият стопанин? Понякога поглеждам към света, а виждам не него, а някаква бездна. Една страшна бездна, от която никой ...