Да откриеш сърцето си
Не. Не е медицинска тема. Децата. Да, децата. Те слушат сърцата си. Водени от тях, те се доверяват, привързват, или дистанцират от някого. Растат, трупат опит, учат се да мислят целесъобразно. Твърде рано учат този урок. Знаете, когато малките пищят и се тръшкат за да получат нещо. Знаете, че не малко деца прибягват до агресия със същата цел. И неусетно кога умът замества сърцето. За повечето хора това не е проблем. Даже не осъзнават какво се е случило. Следват си целите. Често успешно. Създават си среда от себеподобни по целесъобразност. Целите им са по користни и честолюбиви подбуди. Емоциите не са тема за размисъл. Забравили са, че са важни. Така много хора доброволно се затварят в един студен, пресметлив, жесток свят. И, сърцата им протестират. Съвсем буквално! Черногледите, недоволни, завистливи хора най-често страдат от сърдечно-съдови заболявания. Не са по-малко ония, с успешна кариера. И? Какво тогава? Ако имаше машина на времето и можехме да изберем кога да живеем, към миналото, или към бъдещето щяхте да тръгнете? Колкото и жестоки, недоразвити да са предишните времена, те са по-романтични от днешното. За бъдещото да не говорим. И все пак! Не са малко хората днес, които не са загърбили сърцата си. Емоциите им са силни и често водещи. Не рядко си патят от тях. Какъв избор ни е нужен? Нужен ли ни е? Всеки си има отговори на тия въпроси. Аз няма нужда да си откривам сърцето, защото не съм го губила. При мен винаги емоциите са били водещи и често съм си патила от това. Не казвам, че е правилно. Един зрял човек трябва да има баланс между сърце и разум. Аз нямам. Може би си струва това да е новата ми цел? А, за тези, които са забравили колко са важни чувствата, може би е важно да си открият сърцето. Животът е малък къс от безкрайното време, който всеки получава. Защо да не го изживеем с радост?
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Така е, Мини! Късно рабораме, че сме прахосници.
-
Животът ни е само миг от безкрая и никой не го цени достатъчно, все ни се струва, че ние с него имаме прекалено много време, да се забавляваме, но той, животът, не мисли така. Хареса ми!
-
Наде, ако тук имаше емотикони, щях да ти вдигна палец. Точно това е! Баланс! Благодаря! Петър! Няма нищо величествено в това, да се родиш, живееш и умреш. Величието е в дребния шрифт. Какво си правил, докато живееш и как си живял. На първо място, това е важно за теб. Дава ти удовлетворение, радост, не рядко гняв, трудности, изпитания... А величието се оценява първо от близки и приятели, при някои, само при някои, от историята.
-
Песимистично , нали... няма нищо драснато, просто човек се ражда, живее и умира... както всичко на света
-
"Един зрял човек трябва да има баланс между сърце и разум." Ето това е, Марго. Аз също съм емоционална, но животът ме научи, че непоисканото добро не е добро и че дозата здравословен егоизъм не е непременно нещо лошо. Принципи имам и ги отстоявам със зъби, нокти и рога. То затова съм и бяла врана.
-
Този, в чиято ръка са човешките дни има силата да ги коригира при нужда. Ако някой прави все неправилни избори, в един момент губи живота си. Преждевременно. Ако друг, въпреки изпитанията, се крепи в зоната на доброто, получава помощ и си изживява дните. Може и бонус да получи. Още дни. Дали ще разбере, че има намеса свише, не е сигурно. Благодаря, че сте отделили време Петър и Йосиф!
-
Нищо подобно. В думите ми има препратка към една от теориите на относителносттна на Айнщайн. За да разберете що за човек съм, трябва да изядете една торба сол с мен. А Айнщайн е бил дълбоко религиозен човек. 👍
-
Забравяте Този,в чиято ръка, са човешките дни, @Петър Едно. Също, не може да е хем абсолютно, хем относително. Струва ми се, че имате размити понятия за добро и зло. Пази Боже, от относителността.
-
-
Сравнен с времето на живота на звездите, човешкият живот наистина е кратък. Всъщност, времето е както абсолютна, така и относителна величина. То зависи от възприятията на човека, освен от масата и скоростта на светлината. Звездите обаче нямат усет за време. На тях им действат други сили: магнетизъм и гравитация. Повече да кажат специалистите, а и не е по темата. 😊
-
Привет, Петър! Благодаря за коментара. Спрямо безкрайността на времето, животът на човека е наистина е малък къс. Една точица върху безкрайността. Нека се радваме на живота, даже когато не ни е радостно! Той няма вина за това!
-
Имаш напредък: изреченията са кратки и точни. Харесаха ми последните две изречения, защото в тях е идеята на есето. С една малка поправка от мен: животът ни е не малък къс, и времето ни на тази земя не е безкрайно. Животът на човек трае точно толкова, колкото е отреденото му време. Ние обаче, понякога си мислим, че времето ни е безкрайно. Докато не свърши. Тогава е късно, и ние нищо не можем да променим, понеже вече ни няма. Затова - нека живеем радостно. Съгласен! 😊
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
