Да откриеш сърцето си
Не. Не е медицинска тема. Децата. Да, децата. Те слушат сърцата си. Водени от тях, те се доверяват, привързват, или дистанцират от някого. Растат, трупат опит, учат се да мислят целесъобразно. Твърде рано учат този урок. Знаете, когато малките пищят и се тръшкат за да получат нещо. Знаете, че не малко деца прибягват до агресия със същата цел. И неусетно кога умът замества сърцето. За повечето хора това не е проблем. Даже не осъзнават какво се е случило. Следват си целите. Често успешно. Създават си среда от себеподобни по целесъобразност. Целите им са по користни и честолюбиви подбуди. Емоциите не са тема за размисъл. Забравили са, че са важни. Така много хора доброволно се затварят в един студен, пресметлив, жесток свят. И, сърцата им протестират. Съвсем буквално! Черногледите, недоволни, завистливи хора най-често страдат от сърдечно-съдови заболявания. Не са по-малко ония, с успешна кариера. И? Какво тогава? Ако имаше машина на времето и можехме да изберем кога да живеем, към миналото, или към бъдещето щяхте да тръгнете? Колкото и жестоки, недоразвити да са предишните времена, те са по-романтични от днешното. За бъдещото да не говорим. И все пак! Не са малко хората днес, които не са загърбили сърцата си. Емоциите им са силни и често водещи. Не рядко си патят от тях. Какъв избор ни е нужен? Нужен ли ни е? Всеки си има отговори на тия въпроси. Аз няма нужда да си откривам сърцето, защото не съм го губила. При мен винаги емоциите са били водещи и често съм си патила от това. Не казвам, че е правилно. Един зрял човек трябва да има баланс между сърце и разум. Аз нямам. Може би си струва това да е новата ми цел? А, за тези, които са забравили колко са важни чувствата, може би е важно да си открият сърцето. Животът е малък къс от безкрайното време, който всеки получава. Защо да не го изживеем с радост?
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
