9.07.2011 г., 18:50

Да победиш страховете си

2.6K 0 8
1 мин за четене

      Във всяко същество присъства страхът. Това е необходимо, за да оцеляваме. Страхът е първата реакция на ума, която изпраща на тялото, за да го предпази от болката и смъртта. Но когато този страх стане постоянен и неконтролируем, тогава той от защитник на живота не се ли превръща в негов враг?

   Всяко полезно нещо, когато е прекалено, става вредно. Може би точно тогава, когато прекалим с желанието си да се съхраним и оцелеем, точно тогава ние се превръщаме в саморазрушители на живота си и губим от удоволствието да им се радваме.

    Когато започваме да се страхуваме от собствената си сянка, когато с идеята да не бъдем наранени  превърнем живота си в доброволен затвор, тогава има ли смисъл да го живеем?

   Не е ли по добре кратък, но смислен живот, изпълнен с приключения, отколкото дълъг и изпълнен със страхове и фобии. Как да победим тези недостатъци в себе си и да вкусим от сладостта на живота? Винаги ли трябва да мерим на везна правилно и неправилно, добро и лошо. Нима точно грешките и болките не ни правят по-добри и по-мъдри?

    Въпроси и отговори, които не могат да отмият полепналата тиня на страха по душите ни. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Мирчова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Апокалиптикс,трогната съм че си харесал творческите ми изяви.Ами това са гледните ми точки за живота и съществуването ми,но имам още толкова много въпроси на които търся отговор.
  • Прекрасно, правилно и точно. Страхът наистина е нашия най- добър приятел и нашия най- голям враг. А преценката дали ще се борим с него или ще съжителстваме с него е лично наша... Прекрасна тема за размисъл...
  • Благодаря Ели и Нина!Въпреки страхът от общуване тук намирам вече приятели а това е добро начало за мен,надявам се.
  • Живеем всеки миг така сякаш ще бъде последен! Дали с добро или зло всеки от нас си избира. Наистина е трудно да се отговори, но все пак сме тук опитваме, търсим, преодоляваме, а колкото до страхът той е факт който не би могъл да се избегне. Поздрав сърдечен, Неви!
  • Благодаря Силве възхищавам се на силният ти дух и умението ти да се радваш на всичко което ти поднася съдбата.Бих искала да притежавам частица поне от твоята сила.

Избор на редактора

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...