Да победиш страховете си
Във всяко същество присъства страхът. Това е необходимо, за да оцеляваме. Страхът е първата реакция на ума, която изпраща на тялото, за да го предпази от болката и смъртта. Но когато този страх стане постоянен и неконтролируем, тогава той от защитник на живота не се ли превръща в негов враг?
Всяко полезно нещо, когато е прекалено, става вредно. Може би точно тогава, когато прекалим с желанието си да се съхраним и оцелеем, точно тогава ние се превръщаме в саморазрушители на живота си и губим от удоволствието да им се радваме.
Когато започваме да се страхуваме от собствената си сянка, когато с идеята да не бъдем наранени превърнем живота си в доброволен затвор, тогава има ли смисъл да го живеем?
Не е ли по добре кратък, но смислен живот, изпълнен с приключения, отколкото дълъг и изпълнен със страхове и фобии. Как да победим тези недостатъци в себе си и да вкусим от сладостта на живота? Винаги ли трябва да мерим на везна правилно и неправилно, добро и лошо. Нима точно грешките и болките не ни правят по-добри и по-мъдри?
Въпроси и отговори, които не могат да отмият полепналата тиня на страха по душите ни.
© Нели Мирчова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти Апокалиптикс,трогната съм че си харесал творческите ми изяви.Ами това са гледните ми точки за живота и съществуването ми,но имам още толкова много въпроси на които търся отговор.
-
Прекрасно, правилно и точно. Страхът наистина е нашия най- добър приятел и нашия най- голям враг. А преценката дали ще се борим с него или ще съжителстваме с него е лично наша... Прекрасна тема за размисъл...
-
Благодаря Ели и Нина!Въпреки страхът от общуване тук намирам вече приятели а това е добро начало за мен,надявам се.
-
Живеем всеки миг така сякаш ще бъде последен! Дали с добро или зло всеки от нас си избира. Наистина е трудно да се отговори, но все пак сме тук опитваме, търсим, преодоляваме, а колкото до страхът той е факт който не би могъл да се избегне. Поздрав сърдечен, Неви!
-
Благодаря Силве възхищавам се на силният ти дух и умението ти да се радваш на всичко което ти поднася съдбата.Бих искала да притежавам частица поне от твоята сила.
-
Страхът не може да предпази от болката. Той я ражда.
Ако имаш кратък и смислен живот, изпълнен с приключения... би възроптала срещу краткостта му.
Рецептата е, да се наслаждаваме на живота си, такъв какъвто е - въпреки всичко.
Поздрав, Неви! -
Благодаря Виктор!Именно страхът в душите пречи на телата да покоряват върхове.Аз също твърдя че страховете ми не са заради мен а заради другите.Всяко движение,дума,жест е свързано с това дали няма да нараня някого.А това е ужасен страх и точно той ми пречи да общувам.
-
Страх, има го да не наранявам. Да превърна живота на любимите си хора в ад! За себе си страх нямам. Отново бих обиколил върховете, бих летял и скачал. Какво са раните на тялото, пред тези в душата! Кои сме, къде сме?... и Стахът!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
