Кризите определено влияят на нашето социално поведение и определят нашите постъпки или липса на такива, които в повечето случаи следват определена логика, но се наблюдават и нелогични процеси. Те са съотносими към ситуацията в която попадаме, както и от обкръжаващата ни среда. Според Стивън Кови: „Повечето хора не слушат с намерението да разбират. Повечето хора слушат с намерението да отговорят“, което се явява отчетлив елемент на средата, в която попадаме. Дали наистина слушаме другите с желанието да ги разбираме, да научим нещо ново или просто нямаме търпение да се изкажем, без значение от чутото в разговора? Като че ли в момента се намираме в такава ситуация, в която каквото и както да бъде изказано няма да бъде чуто и разбрано. Действат примитивните механизми на задоволяване на определени потребности – политически, финансови или най-общо казано социални, на определени групи от хора или на конкретни индивиди.
Кризите са винаги неочаквани за потърпевшите и винаги с измерител далеч по ...