Да си спомним за Йордан Йовков
В памет на великия българин, класик в Българската литература - Йордан Йовков. 15-10-1937 година е датата на смъртта на Йордан Йовков. Прочетох на паметна плоча, поставена от родолюбиви българи на входа на Военна болница в град Пловдив, моят град. Живея на 50 метра от там, а не знаех, за което ме е срам. И не чух никой в този ден да спомене, нито електронните медии, нито пресата. Твърде са заети всички с политически събития - избори, стачки и други.
В такъв ден се споменя човекът и делата му. 70 години от смъртта на най-нежният и обичащ хората писател. Неговото томче с разкази, издание от 1967 година е настолната ми книга, мястото и е под нощната ми лампа. Когато ми е зле и ми липсва нежност и доброта, винаги посягам към нея. Любимият ми разказ е "Кошута". Сигурно и вашите любими разкази са в това томче. Много красота и доброта ни е оставил Йордан Йовков, прекрасна духовна храна като: "Ако можеха да говорят", "Вечери в Антимовския хан", "Чифликът край границата" и много други.
В такъв ден за памет се раздава храна. Дарявам ви с ангелска храна, от трапезата за Ангели - доброта и милосърдие. Поклон пред човека и писателя Йордан Йовков!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
