Силата на Господната молитва

А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята; Дай ни днес ежедневния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин].
Матей 6:9-13

Силата на Господната молитва се състои в дълбочината на смисъла ѝ. С няколко изречения Исус учи своите ученици как да се молят, като по този начин ги екипира с безпрецедентна духовна сила и зрялост. Имайки предвид, че Християнството е и учение, Учителят в продължение на три години и половина преподава на учениците Си и множество други уроци по „учебни предмети“ като милосърдие, смирение, смелост, посвещение в следване воля на Отец, непримиримост към злото, освобождаване на небесната реалност в земни условия, ценностите на царството и др. Участвайки в „курса на обучение“, Той им дава възможност да придобият нещо безценно –небесна идентичност. Точно това – небесната идентичност – получават последователите на Господа през всичките епохи на историята.

След като изрича думите на Господната молитва, Христос дава пример на всеки един преподавател, желаещ да се превърне в истински будител, за същността на качественото обучение. Добрият учител помага на обучаващият се да се приближава до Източника на истинска мъдрост и небесно откровение. С други думи, всеки добър учител следва да научи учениците си да се молят на Небесния Отец. Тази простичка истина не се е променила през вековете. Добрият учител просвещава учениците си. Няма по-добра просвета от воденето на ученика към Източника на светлина.

Разбира се „успешните” лъжеучители също разбират силата на Господната молитва и я използват в своите „образователни програми“. С придаване на неправилно значение на думите на Господ, те заблуждават хората и ги държат в покорство на своите фалшиви доктрини. Пример за изкривено тълкуване на молитвата „Отче наш“ намираме в учението на богомилите, основателят на бялото братство Петър Дънов и др.

Всяка част от Господната молитвата отправя погледа ни към една реалност, за която душата ни не само копнее, но и от която отчаяно се нуждае. Какво всъщност означава да наречем Бог наш Отец? Това не е евтино обръщение. Ако Бог е наш Отец, отношението към целия ни живот ще се промени из основи. В книгата Исая, пророкът безкомпромисно изкарва наяве дълбочината на значението на връзката ни с Отец. „Но сега Господи, Ти Си наш Отец; ние сме глината, а Ти грънчарят ни; и всички сме дело на Твоята ръка.“ (Исая 64:8) Нашият Отец е Грънчарят, Който има властта, волята, способността да направи с глината това, което е в съответствие с Неговите вечни намерения.

В думите „… Който си на небесата…“ разбираме, че нашият Отец обитава едно място, което е високо издигнато над земната реалност. Той е вечен. Множество политически „божества“, през всички епохи са се опитвали да си присвоят вечността, но всеки път историята иронично е свидетелствала за тяхната преходност.

Ето и един пример, в който се вижда жалкия опит личността и делото на Сталин да бъдат увековечени. В цитат от приветствието на ЦК на ВКП(б) и Министерския съвет на СССР във връзка със 75-годишнината на „бащицата“ (1949 г.), докладчикът патетично изрича следните думи: Под твоето ръководство, другарю Сталин, Съветският съюз се превърна във велика и непобедима сила… Всички честни хора в света, всички идващи поколения ще славят Съветския съюз, твоето име, другарю Сталин, като спасител на световната цивилизация от фашистките погромаджии. Името на Сталин е най-скъпото за нашия народ, за обикновените хора в целия свят.

Едва седем години по-късно обаче същите хора, доскоро боготворящи личността на жестокия тиранин, се разграничават от действията му. В цитат от известния драматичен доклад „За култа към личността и последиците от него“ на Н. С. Хрушчов, изнесен през нощта на 24 срещу 25 февруари 1956 г., се казва: Сталин създаде концепцията „враг на народа“… Това доведе до нечувано нарушаване на революционната законност и в резултат пострадаха голям брой абсолютно невинни хора, които защитаваха в миналото провежданата от партията линия.

Забвение е съдбата на земните политически „божества“. За разлика от тези суетни личности-идоли, нашият Отец е вечен Бог, наш Изкупител, Който Единствен заслужава цялата почит и хвала. „Защото Ти Си наш Отец, ако и да не ни знае Авраам и да не ни признае Израил; Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.“ (Исая 63:16)