Да знаеш ти живота как обичам
1 мин за четене
Да знаеш ти живота как обичам
Да си мъртъв не е хубаво. От тази гледна точка всички трябва да обичаме живота. Но дали действително смъртта е най-лошото? Нямаме база за сравнение, няма оцелели, за да кажат. Ерго - няма да сравняваме. Животът си е живот и с нищо не може да се замени.
"Наслаждавай се на малките неща" - казват мъдрите хора. И аз съм съгласен с тях. Да си намериш перфорирано билетче в трамвая, десет стотинки на улицата, да се прибереш точно преди да завали... Но това е късмет. Тук говориме за реално случващите се неща, за тези малки удоволствия, без които не минава нито един човешки живот. А именно - приятелскя глас в доброутрошния поздрав рано сутрин, слънчевите лъчи и лежерно-сънливия съботен обед, вечер на диванчето пред телевизора в пълна безтегловност. Това е животът в цялата му природна прелест. Без грижи, без проблеми, без лошият шеф или мързеливите подчинени - пълна безтегловност.
И тук, по Закона на всеобщата гадост (ЗВГ), се появява той, тя, то... нещо! Което нещо е създадено сякаш от самото зло, за да ни дразни. На прима виста ми идва акцизът. Той е олово в джобовете на "старите цени". И тутакси всички горчиво започват да клюмат. Я стига! Александър Македонски имаше колко хиляди армия и го победиха, а сега нас ще ни сломи някакво листче. Добрата новина е, че докато има акциз, ще има и върху какво да се прилага.
Това беше само пример, само малко парченце от ЗВГ, но разкриващо оптимизма като неделима част от любовта да се живее. А оптимизъм ни е нужен, дори, ако може още една порция - да си я увием за вкъщи. Аз вече си прибрах мойта, защото не искам акциз върху любовта си към живота.
Да си мъртъв не е хубаво. От тази гледна точка всички трябва да обичаме живота. Но дали действително смъртта е най-лошото? Нямаме база за сравнение, няма оцелели, за да кажат. Ерго - няма да сравняваме. Животът си е живот и с нищо не може да се замени.
"Наслаждавай се на малките неща" - казват мъдрите хора. И аз съм съгласен с тях. Да си намериш перфорирано билетче в трамвая, десет стотинки на улицата, да се прибереш точно преди да завали... Но това е късмет. Тук говориме за реално случващите се неща, за тези малки удоволствия, без които не минава нито един човешки живот. А именно - приятелскя глас в доброутрошния поздрав рано сутрин, слънчевите лъчи и лежерно-сънливия съботен обед, вечер на диванчето пред телевизора в пълна безтегловност. Това е животът в цялата му природна прелест. Без грижи, без проблеми, без лошият шеф или мързеливите подчинени - пълна безтегловност.
И тук, по Закона на всеобщата гадост (ЗВГ), се появява той, тя, то... нещо! Което нещо е създадено сякаш от самото зло, за да ни дразни. На прима виста ми идва акцизът. Той е олово в джобовете на "старите цени". И тутакси всички горчиво започват да клюмат. Я стига! Александър Македонски имаше колко хиляди армия и го победиха, а сега нас ще ни сломи някакво листче. Добрата новина е, че докато има акциз, ще има и върху какво да се прилага.
Това беше само пример, само малко парченце от ЗВГ, но разкриващо оптимизма като неделима част от любовта да се живее. А оптимизъм ни е нужен, дори, ако може още една порция - да си я увием за вкъщи. Аз вече си прибрах мойта, защото не искам акциз върху любовта си към живота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Всички права запазени
