Да знаеш ти живота как обичам
1 min reading
Да знаеш ти живота как обичам
Да си мъртъв не е хубаво. От тази гледна точка всички трябва да обичаме живота. Но дали действително смъртта е най-лошото? Нямаме база за сравнение, няма оцелели, за да кажат. Ерго - няма да сравняваме. Животът си е живот и с нищо не може да се замени.
"Наслаждавай се на малките неща" - казват мъдрите хора. И аз съм съгласен с тях. Да си намериш перфорирано билетче в трамвая, десет стотинки на улицата, да се прибереш точно преди да завали... Но това е късмет. Тук говориме за реално случващите се неща, за тези малки удоволствия, без които не минава нито един човешки живот. А именно - приятелскя глас в доброутрошния поздрав рано сутрин, слънчевите лъчи и лежерно-сънливия съботен обед, вечер на диванчето пред телевизора в пълна безтегловност. Това е животът в цялата му природна прелест. Без грижи, без проблеми, без лошият шеф или мързеливите подчинени - пълна безтегловност.
И тук, по Закона на всеобщата гадост (ЗВГ), се появява той, тя, то... нещо! Което нещо е създадено сякаш от самото зло, за да ни дразни. На прима виста ми идва акцизът. Той е олово в джобовете на "старите цени". И тутакси всички горчиво започват да клюмат. Я стига! Александър Македонски имаше колко хиляди армия и го победиха, а сега нас ще ни сломи някакво листче. Добрата новина е, че докато има акциз, ще има и върху какво да се прилага.
Това беше само пример, само малко парченце от ЗВГ, но разкриващо оптимизма като неделима част от любовта да се живее. А оптимизъм ни е нужен, дори, ако може още една порция - да си я увием за вкъщи. Аз вече си прибрах мойта, защото не искам акциз върху любовта си към живота.
Да си мъртъв не е хубаво. От тази гледна точка всички трябва да обичаме живота. Но дали действително смъртта е най-лошото? Нямаме база за сравнение, няма оцелели, за да кажат. Ерго - няма да сравняваме. Животът си е живот и с нищо не може да се замени.
"Наслаждавай се на малките неща" - казват мъдрите хора. И аз съм съгласен с тях. Да си намериш перфорирано билетче в трамвая, десет стотинки на улицата, да се прибереш точно преди да завали... Но това е късмет. Тук говориме за реално случващите се неща, за тези малки удоволствия, без които не минава нито един човешки живот. А именно - приятелскя глас в доброутрошния поздрав рано сутрин, слънчевите лъчи и лежерно-сънливия съботен обед, вечер на диванчето пред телевизора в пълна безтегловност. Това е животът в цялата му природна прелест. Без грижи, без проблеми, без лошият шеф или мързеливите подчинени - пълна безтегловност.
И тук, по Закона на всеобщата гадост (ЗВГ), се появява той, тя, то... нещо! Което нещо е създадено сякаш от самото зло, за да ни дразни. На прима виста ми идва акцизът. Той е олово в джобовете на "старите цени". И тутакси всички горчиво започват да клюмат. Я стига! Александър Македонски имаше колко хиляди армия и го победиха, а сега нас ще ни сломи някакво листче. Добрата новина е, че докато има акциз, ще има и върху какво да се прилага.
Това беше само пример, само малко парченце от ЗВГ, но разкриващо оптимизма като неделима част от любовта да се живее. А оптимизъм ни е нужен, дори, ако може още една порция - да си я увием за вкъщи. Аз вече си прибрах мойта, защото не искам акциз върху любовта си към живота.
© Мартин All rights reserved.
