27.03.2009 г., 7:56

Дали вече остарявам

1.2K 0 1
2 мин за четене

 

                   Улавям се, че вече не съм толкова млад. Или по-точно млада ми е душата, но тялото не толкова. Преди седмица ходих с едни млади приятели в Балкана. Хубаво е да имаш млади приятели. Но за да ги имаш изглежда и ти трябва да се чувстваш млад. Аз така се чувствам, но като гледам снимките от не лекия преход,  друго си е младият човек. Аз не отстъпвам на тях, но ако бях с десетина години по-млад, щеше да е друго.

                    Какво пък щеше да е другото. Брадата ми нямаше да е толкова бяла, коляното нямаше да се обажда чат-пат. Но пък неудовлетворението от собствената съдба щеше да е по-силно. Това е преимуществото на отминалата младост, не се кахъриш за неща, които не са ти се случили. Не искаш на всяка цена да те ценят повече в службата, не искаш на всяка цена да ти е по-голяма заплатата, не завиждаш на някои мъже, че жените са им красавици.

                   С две думи, вече си доволен на това, което имаш. Както бе казал един артист от близкото минало Никола Тодев, мъж на известната с късната своя реализация актриса мама Злата Тодева, да се чудиш как си съумял след толкова глупости и безумни изпълнения да съградиш днешното си положения. С две думи, да си се оженил (аз да), да имаш деца (аз тоже, даже да имаш  жилище, кола и работа. Дори и да си позволиш да шеташ из света.

                   На 4 август ще пътувам с жена си да Ню Йорк. Спомням си как необичайно трудно и изненадващо изглеждаше това след така наречената демокрация. А сега половината българи се изредиха да летят отвъд океана. Синът ни ще навърши 30 години и ще го отпразнуваме заедно. Какво повече мога да искам от живота? Така де, да мога да се катеря из Стара планина, да се радвам на вятъра и мириса на мащерката и цвета на кантариона, да пия студена бира на 2000 метра височина, сетивата ми да имат своята чувствителност и да си казвам, все пак съм късметлия.

                       Може да не съм толкова, но е хубаво да си заблуден малко в това си чувство, дори малко наивност не е излишна.

                       Колко от познатите и приятелите могат да направят всичко това? Някои от тях дори не са вече между нас.

                      Затова съм сигурен, аз съм късметлия по своему.

 

 

 

   12.07.2008                                                                                                 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Абсолютно си прав! Жалкото е , че много често не знаем какво да ценим, или не и преди да сме го изгубили , или усетили как времето изтича между пръстите ни като пясък и се разделяме,разделяме с хора , с илюзии , със спомени.

Избор на редактора

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...