Дали вече остарявам

                   Улавям се, че вече не съм толкова млад. Или по-точно млада ми е душата, но тялото не толкова. Преди седмица ходих с едни млади приятели в Балкана. Хубаво е да имаш млади приятели. Но за да ги имаш изглежда и ти трябва да се чувстваш млад. Аз така се чувствам, но като гледам снимките от не лекия преход,  друго си е младият човек. Аз не отстъпвам на тях, но ако бях с десетина години по-млад, щеше да е друго.

                    Какво пък щеше да е другото. Брадата ми нямаше да е толкова бяла, коляното нямаше да се обажда чат-пат. Но пък неудовлетворението от собствената съдба щеше да е по-силно. Това е преимуществото на отминалата младост, не се кахъриш за неща, които не са ти се случили. Не искаш на всяка цена да те ценят повече в службата, не искаш на всяка цена да ти е по-голяма заплатата, не завиждаш на някои мъже, че жените са им красавици.

                   С две думи, вече си доволен на това, което имаш. Както бе казал един артист от близкото минало Никола Тодев, мъж на известната с късната своя реализация актриса мама Злата Тодева, да се чудиш как си съумял след толкова глупости и безумни изпълнения да съградиш днешното си положения. С две думи, да си се оженил (аз да), да имаш деца (аз тоже, даже да имаш  жилище, кола и работа. Дори и да си позволиш да шеташ из света.

                   На 4 август ще пътувам с жена си да Ню Йорк. Спомням си как необичайно трудно и изненадващо изглеждаше това след така наречената демокрация. А сега половината българи се изредиха да летят отвъд океана. Синът ни ще навърши 30 години и ще го отпразнуваме заедно. Какво повече мога да искам от живота? Така де, да мога да се катеря из Стара планина, да се радвам на вятъра и мириса на мащерката и цвета на кантариона, да пия студена бира на 2000 метра височина, сетивата ми да имат своята чувствителност и да си казвам, все пак съм късметлия.

                       Може да не съм толкова, но е хубаво да си заблуден малко в това си чувство, дори малко наивност не е излишна.

                       Колко от познатите и приятелите могат да направят всичко това? Някои от тях дори не са вече между нас.

                      Затова съм сигурен, аз съм късметлия по своему.

   12.07.2008