Улавям се, че вече не съм толкова млад. Или по-точно млада ми е душата, но тялото не толкова. Преди седмица ходих с едни млади приятели в Балкана. Хубаво е да имаш млади приятели. Но за да ги имаш изглежда и ти трябва да се чувстваш млад. Аз така се чувствам, но като гледам снимките от не лекия преход, друго си е младият човек. Аз не отстъпвам на тях, но ако бях с десетина години по-млад, щеше да е друго.
Какво пък щеше да е другото. Брадата ми нямаше да е толкова бяла, коляното нямаше да се обажда чат-пат. Но пък неудовлетворението от собствената съдба щеше да е по-силно. Това е преимуществото на отминалата младост, не се кахъриш за неща, които не са ти се случили. Не искаш на всяка цена да те ценят повече в службата, не искаш на всяка цена да ти е по-голяма заплатата, не завиждаш на някои мъже, че жените са им красавици.
С две думи, вече си доволен на това, което имаш. Както бе казал един артист от близкото минало Никола Тодев, мъж на известната с късната своя реализация актриса мама ...