Ден
Ден. 24 часа. Мост между минало и бъдеще. От както се помня, наблюдавам хората. Виждам колко малко от тях се замислят какво е минало през тях, край тях. Живеят само в тия 24 часа. Просто се събуждат сутрин и заспиват вечер. През деня - каквото дойде. Борят се с проблемите хаотично. Без план. Губещо! Без да се замислят от къде им е дошло. Затрупани с тях, не забелязват хубавото. Те искат! Искат богат, лесен живот! Нямат го и се озлобяват! Може да е странно, но са много изобретателни в злобата си. Убедени, че са добри хора. Не си дават сметка, че всяко заспиване вечер, отнема ден от бъдещето и го прехвърля в миналото. Един ден се поглеждат в огледалото и осъзнават, че са пропуснали голяма част от живота си. За малцина това е прелом. Преосмисляне и промяна. Останалите се озлобяват повече. Превръщат се в злобни старци, които не знаят какво да правят с живота си. С този, който им е останал. Тяхната злоба се е пренесла на децата им. Техният начин на живот - също. Децата им се дистанцират. Виждат в тях само пасив и проблеми. И когато най - много се нуждаят от грижа и подкрепа - няма кой! Децата са заети със себе си. Наскоро нашумяха "домовете на ужасите". Това са местата, където се изхвърлят "ненужните". "Бремето"! Забвърлят и забравят! Това са страшно много хора! Стари, болни, отчаяни хора. Да добавя, че има и много деца и подрастващи в подобна ситуация. И пак, колцина от старците си дават сметка, как са стигнали до там. За децата и подрастващите не говоря. Те са жертви. Лошото е, че дори да открият проблема в себе си, вече е късно да поправят нещата. Относно децата. Имам едно питане. Нещо, което не проумявам. Децата в риск, които се отнемат от семейството и се настаняват в институции, или приемно семейство. Не говоря за риск от насилие, а за бедност. И, вместо да подкрепи финансово семейството, дават се пари за приемно такова. А, институциите са също домове на ужасите, но за деца и подрастващи. Тези, които са насилвани в къщи... Вместо да се изведе насилникът, да му се налпжи ограничителна заповед и издръжка, извеждат децата. Майките/бащите остават. Да се оправят както могат! Условията са като в къщи, но споделени с други деца. Бедност, насилие, никакво личностно развитие. Единствена цел, всеки ден - оцеляване.
Та, това чудо, животът, за какво ни се дава? За да пораснем, да се развием и създадем съзидателно, щастливо поколение, или да го пропилеем?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
