Дигитум
Човекът е социално животно. Човекът е и мързеливо животно. Освен това, човекът е и развито технологично животно. Затова човекът измисли социалните мрежи.
Разбира се има хора, произлезли от Зевс, Ахура-Мазда, Йехова, Аллах или Харе Кришна. Но аз не говоря за тях. Тук става дума за човекът, който е произлязъл от маймуната. Затова си позволявам да го нарека животно, без да визирам жестоките му животински качества.
Да се върнем на социалните нужди на тая високо развита в технологично отношение маймуна, която я мързи да си повдигне задника и да потърси физическата компания на други маймуни, ами предпочита да си седи в уютната харлупа пред една технологична джаджа, която е свързана с много други, все така високо-технологични джаджи, зад които седят много други маймуни. Така всички те образуват едно общество, един технологично развит социум, без дори да имат необходимостта да напускат обиталищата си.
Нека, за удобство да наречем това общество, тоя измислен свят Дигитум. Какво по-удобно може да си представите от Дигитума. Седите си в къщи съвсем неглиже по протритите чехли, които са толкова топли и удобни, може да не сте се вчесали или дори да не сте си измили и зъбите сутринта. Нищо не ви пречи пред останалите членове на Дигитума да се представите за блестяща блондинка, мъжествен самец или друг подобаващ представител на общността. Само трябва да държите изключена камерата на устройството си и да не я включвате под никакви предлози. Представете си само идеалния свят от красиви самки и добре сложени самци, които седят вмирисани вкъщи, обменят високопарни мисли и дори се ухажват.
Дотук очертахме характеристиките на тоя изкуствен свят, съставен от високо развити, мързеливи социални животни. Описахме неговите несъмнени предимства, качествата, заради които толкова бурно се развива и нуждите от него. Изглежда, че Дигитумът няма алтернатива. По-младите маймуни го приемат за даденост, така както по-старите приемаме електричеството за даденост. Стига се до положението, че неможем да си представим живот в общество, различно от Дигитума. Не искаме да живеем в друг свят, при други условия. Вече има сведения за самоубили се маймуни, които насилствено са лишени от общение в Дигитума. Но какво е въздействието на Дигитумът върху членовете му? Помага ли им, или пречи на развитието им, как влияе на физическото, емоционалното и психическото им здраве?
Както при всяко общество, така и тук имаме закони, на които то се гради. Благодарение на които съществува. И тези закони определят съдбата на отделния член, на високо технологичната маймуна, която съществува в Дигитума. Първия и основополагащ закон на Дигитума е: Имай добра връзка. Който няма такава е обречен на конвенционално повяхване и мнимо живуркане извън него. Той просто не съществува и никой не знае, не се сеща за него. Връзката с обществото е прекъсната и маймуната престава да съществува. Тук трябва да отбележа, че въпреки своята висока технологична развитост в морално отношение маймуната не се е усъвършенствала и дори бележи значителен упадък. Това ѝ позволява лесно да прескача моралните норми и възползвайки се от анонимността на Дигитума да злоупотребява по всякакъв начин с другите му членове. Като едно ново и не добре изучено общество, което тепърва изгражда вътрешните си регулации Дигитумът е и много уязвим и податлив на най-черните страни на своите членове. Затова в него нерядко възникват сложни и трудни за преодоляване кризи. Но въпреки техните опасни атаки той устоява и продължава бурно да се развива, а членовете му проявяват завидна упоритост в изграждането му.
Стигаме до втория основен закон, който е и най-често пренебрегвания. Не съобщавай лични данни за себе си. Пренебрегването на втория закон нерядко води до кражби на самоличност, загуба на идентичност и дори дигитално унищожаване на личността. Въпреки, че членовете на Дигитума по презумпция са се отрекли от пълна конфиденциалност те често пренебрегват личната си защита под предлога, че не биха били интересни никому. Физическата уединеност носи измамното чувство, че никой не те следи, не те вижда и не се интересува от теб. И това измамно чувство продължава до мига в който идентичността ти лъсне на публично място из форумите на Дигитума или изведнъж установиш, че ти липсва нещо не съвсем имагинерно, като пари, да речем. Тогава с болка разбираш, че не всички членове на обществото са добронамерени и съвсем не си толкова добре защитен, както си си въобразявал.
Има ли алтернативи Дигитумът? Въздесъщ ли е? Ще просъществува ли още дълго, или така, както бурно пламна, толкова бързо и ще угасне? Силно се надявам нещо в него да се промени. И не само заради това, че високотехнологичната маймуна ще се изроди в една лоена топка, неспособна да се помръдне от ложето си без движение. Дори липсата на физическо общуване не е най-големия проблем. Маймуната е на прага да открие безполов начин на възпроизводството си, при което вероятно ще се пръкнат идеалните Дигитум членове, които вероятно ще се състоят от един голям гол мозък с юесби конектор. Дори няма да имат нужда от очи. Това, което най-силно ме притеснява е психическото израждане на дигитум членовете. Тяхната пълна липса на нужда от осезаемост, сетивност, красота и въжделения. Изкривяването на мечтите им, закърняването и последващото отсъствие на нуждата от природа. А от там и липсата на необходимост от причините и следствията. А това, както всички добре знаем е най-точното описание на смъртта.
Край
© Атеист Грешников Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Колкото могат - анализират. Аз, като маймуна с божествен комплекс, мога да бъда снизходителен и опрощаващ.
-
Ти да видиш шебеците какви ги анализират, Митков. Направо ще ти се прииска да се покатериш на клона :D
-
Добър анализ като за маймуна.
-
Да, хората искат да бъдат божествени. И често се замозабравят в това си желание. Което си е жалко и смешно. Предпочитам да ме нарекат умна маймуна, отколкото неспособно божество. Инак си много прав, че всеки иска да напусне омръзналата му действителност и да се пресели някъде на по-хубаво място.
Битието определя съзнанието. Затова е много важно какво битие ще си създадем и как ще се грижим за него. Мисля, че ако повече представители на Сапиенса осъзнаят своето жалко битие на високоразвити маймуни и попринизят болезнените си въжделения за божественост на всички ни ще е по-добре.
Благодаря за отделеното време и коментарите ти, Ценов! -
В детството и младостта си аз израснах и се повлиях от всички откъсващи от реалността средства. Бях силно обсебен от книгите, анимацията, телевизията... Но те не ми помогнаха да намеря пътя и целите си в живота; не ми дадоха нищо, освен мимолетно удоволствие за момента; не решиха нито един мой проблем! Благодарение на Бога им обърнах гръб и вече не съм им роб, но взискателен господар! Днес нямам телевизор, защото предпочитам да общувам с жена си и децата си или да свърша нещо полезно, вместо да гледам как другите живеят. Аз се чувствам наистина щастлив и трайно удоволетворен, за разлика от преди! Споделям това не за да се изтъкна в Дигитума, а за да дам възможност някои от неговите членове да разберат какво могат да постигнат извън него - истинско, реално щастие и живот, които могат да се пипнат, да се видят, да се помиришат... и да се ИЗЖИВЕЯТ!
-
Харесвам твоя усет да намираш и анализираш проблемите на съвремието. Обаче мисля, че хората не обичат да ги сравняват с животните, освен когато това им е изгодно. Дано повече хора се замислят над проблема, вместо да се ядосат на разголването на "дигиталната им личност и начин на живот". Въпросът е доста надълбоко, а този процес е отдавна. Някога хората са се пренасяли в света на идеите чрез легенди и приказки; после с писменост и книги, после с кино, с телевизия, с компютри, с интернет... Един и същи стремеж да се откъснеш от реалния живот и да живееш така, както би искал да бъде, но не можеш или не искаш да се бориш, за да го постигнеш!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Но хората са жадни за нови сензации и си умират да си изграждат кумири, като този пореден. Изглежда, че дефиницията, която съм им дал в това есе не е била толкова пресилена, защото както маймуната си мре да се кълчи пред криво огледало, така и човека търси нова представа за себе си чрез най-сложни и абсурдни съоръжения и алгоритми.
Помислете!