18.01.2012 г., 22:28

Дихание

2.1K 0 0
1 мин за четене

Да дишаш или не, май в днешното време това е един от най-важните въпроси, които непосредствено вълнуват младите хора, но без да чувстват това вълнение. Дихание на любовта и неговата липса, в крайна сметка кое и къде е истината. Седиш срещу партньора си и чувстваш диханието му, то ти въздейства и през целия ден не знаеш какво да предприемеш. Объркване да, но и опитът трябва да нахлуе в живота ти. Младите седят на едно място и покрай тях се преплитат съмнения и сравнения, и така жестоко пътят се крие от тях, и те така го изживяват, и това лутане е толкова безпощадно, че да ти се отще да живееш. Вземете се в ръце  си позволете да усетите това прекрасно дихание на другия близо до вас. Тази красота на тялото, толкова незаменима, толкова прекрасна. Близостта е нещото, което закалява обществото и му позволява да не бяга от личността си, да не позволява изграждането на ненужни бариери. Да си позволиш нещо не винаги означава опит, но и не винаги означава сила. Каквото и да е, дори да решим да изследваме себе си, най-доброто е да създаваме такава реалност, каквато е, а не такава, каквато не е възможно да бъде около нас. Да живееш, означава да не се самозалъгваш и илюзията да бъде за теб табу. Да използваш илюзията, за да успееш, означава самоубийство.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...