Да дишаш или не, май в днешното време това е един от най-важните въпроси, които непосредствено вълнуват младите хора, но без да чувстват това вълнение. Дихание на любовта и неговата липса, в крайна сметка кое и къде е истината. Седиш срещу партньора си и чувстваш диханието му, то ти въздейства и през целия ден не знаеш какво да предприемеш. Объркване да, но и опитът трябва да нахлуе в живота ти. Младите седят на едно място и покрай тях се преплитат съмнения и сравнения, и така жестоко пътят се крие от тях, и те така го изживяват, и това лутане е толкова безпощадно, че да ти се отще да живееш. Вземете се в ръце си позволете да усетите това прекрасно дихание на другия близо до вас. Тази красота на тялото, толкова незаменима, толкова прекрасна. Близостта е нещото, което закалява обществото и му позволява да не бяга от личността си, да не позволява изграждането на ненужни бариери. Да си позволиш нещо не винаги означава опит, но и не винаги означава сила. Каквото и да е, дори да решим да изследваме себе си, най-доброто е да създаваме такава реалност, каквато е, а не такава, каквато не е възможно да бъде около нас. Да живееш, означава да не се самозалъгваш и илюзията да бъде за теб табу. Да използваш илюзията, за да успееш, означава самоубийство.
© Детелина Антонова All rights reserved.